четвъртък, 19 декември 2013 г.

Павлина Йосева - майстор на поетичното слово!

Павлина Йосева е поетеса, художник, автор е на поетични спектакли, които изпълнява, актриса на свободна практика, режисьор и оператор на няколко документални филмаи какво ли още може да се каже за един всестранно развит творец. Може би всеки, докоснал се до таланта й, установява, че тя е неизчерпаем източник на творчество и много енергия. Често пъти с Павлина се шегуват, че по ирония на съдбата е родена на 24 май и живее на ул. „Св.Св. Кирил и Методий”. Може би не случайно има такива съвпадения в живота й, а като майстор на поетичното слово в творческата й биография се вписват следните поетични книги „Трудна за сънуване”- 2006; „Още тишина” - 2011  и хумористичната  „Еротика по селски” - 2011,  която включва първите бългрски стихове, написани на североизточен диалект. Двуезичната книга „Отвъд тишината“ (преведена от Христо Граматиков на руски език), която е издадена през 2013 година и бе представена в Дома на писателя в Санк Петербург.  Павлина е носител на няколко национални литературни награди: през 2006-та – първа награда в конкурса „Ерато” на вестник „Уикенд”; „ Искри над Бяла”, 2010-та;  през 2012 - в конкурса на името на Биньо Иванов; и от конкурса  „Паметта на водата“ - 2013 в град Бяла ( област Варна) и с поощрителни награди  „В полите на Витоша” – 2011от конкурс за хумор и сатира в град Кубрат  -  2011;  от конкурса “ Искри над Бяла, 2013“. Член е на съюза на шуменските писатели и на градския писателски съюз в Санкт Петербург, Русия. Павлина не спира да обикаля България и да изнася пред своите почитатели поетичните си спектакли (от образа на хумористичната съвременна баба Мара, която е създадена от Павлина до всеки един лирически образ, който пленява
"Брегът на планетата" - акварел и акварелни моливи
многобройната й публика. 



Павлина Йосева е ръководител на направление „Театър” в Международна асоциация за българско изкуство по света”.

Като художник Павлина има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина.

От какво черпиш вдъхновение?
Вдъхновението е нощна птица, поне при мен. Идва след дългия  ден и влиза направо в съня ми. Буди ме, за да пиша, или просто не ми дава за заспя. Случва се и денем да ме връхлети, но    по - често се случва  по тъмно.
Какво е за теб изкуството?
Изкуството  е Живот!  Ако го нямаше, Животът просто би бил едно живуркане,  сведено до  най - обикновени неща като: събуждане, работа, ядене, пиене, отделяне, говорене, любене, заспиване... И щеше да бъде много тъжно. Изкуството осмисля живеенето и  пришива криле на дните и нощите ни!
Опиши поезията с една дума.
Аз май отговорих с предварение.:)  Криле!  Поезията е летене!
Вярваш ли в нещо и в какво?
Вярвам  в себе си. Вярвам в хората, в доброто човешко начало. Знам, че сме Тук,  за да разгърнем потенциала си до край, за да бъдем добри и да обичаме.

Любим спомен от детството?
Детството е  възторг.  В него не вирее тъгата.  Спомням си как вечер с моите сестри и  брат,  а през ваканциите и с братовчедите ми, пеехме до късно нощем.  Съседите често идваха да питат:
„ За какво пеете? Какво празнувате толкова често?“  А  ние отвръщахме просто:  „Празнуваме Живота!“

Ще споделиш ли твои любими автори? И какво ги прави такива?

Борис Христов, Петър Анастасов, Евстати Бурнаски... 
Има още, разбира се, но няма да изброявам всички любими имена.
Какво ги прави такива ли?! Истинската ПОЕЗИЯ  влиза  в сърцето и остава там. Без логика, без причина, без обяснения.

Необходимо ли е според теб да се спазват определени правила в изкуството? Какво е мнението ти за съвременното българско изкуство?

Задължително трябва да се знаят правилата,  дори и само, за да имаш правото да ги нарушаваш! :)
Но това е по скоро в рамките на шегата.  Без правила няма изкуство.  Дори в хаоса има вътрешен ред.  Свободата не значи липса на правила.  Аз смятам,  че трябва да се спазват точно толкова, колкото ни е нужно да бъдем верни и на себе си.
Може би точно,  защото времената са изключително предизвикателни,  на ръба на оцеляването,  има толкова духовност, толкова събития напоследък.  Хората имат
потребност да се хванат за нещо.  Спасението е  в  изкуството,  то ни прави ХОРА,  то ни свързва,  прави ни по-добри  и  съпричастни,  с една дума – по човечни.
Щастлива съм, че срещам толкова  талантливи  писатели  и  поети,  и съм благодарна за възможността да бъда приятел с много от тях.



ОЩЕ ТИШИНА...
І.

Измислям си. На пет години бях...
Възможно е да лъжа. И обратното.
Заровихме под младата трева
костюма и усмивката на татко.

От погледа на баба проумях,
че живите  невинаги  живеят.
На двора, зад квадратната чешма
накуцващ вятър болно агнеблееше.

А дядо се прихлупи под каскета си.
Канелката захапал, не лулата.
И се пресели с бъчвите в мазето.
Гризеше лук и го сълзяха лактите.

А мама... мама ...Мама побеля
и роклята ѝ ставаше по-тъмна.
На двадесет и шест. На сутринта
под веждите ѝ  нямаше разсъмване.

Сестра ми се изгуби в махалата,
като звънче из джоба на разсеян.
Дойде си привечер, напълно сляпа,
а в шепата си носеше щурчета.

По улиците, гълтащи вървенето,
и чуждите приличаха на близки.
Измислих си врабчета, за замерване,
на клоните обезразлистени...

ІІ.

Угасна гроздето. А под асмата
личаха още стъпките на татко.
С които се сбогувах - късен вятър,
дошъл да поиграе с мен за кратко.

А после се превърнах на очакване,
и не можах да свикна, че го няма.
Пораствах като коте. Оцелявайки,
все повече привързана към падането.

Роднините, назъбени от загубата
нарочиха я: мама е виновна.
Комшиите ни криха в махалата,
но аз без дом усамотявах двойно.

След време някой просто срещнал мама.
Билети ѝ предложил, за театър.
И стана бяла шаферка сестра ми -
на черна булка, плачеща за татко.

ІІІ.

А мама си отиде през октомври.
И оттогава всеки дъжд задавя.
Отнетото завинаги ще помня,
без вятъра - последен и разлайващ.

Издиша струйка дъх - горещо-леден,
превръщайки тъгата си на минало.
Мълчахме като вещи. Непотребни.
Ръката ѝ  в ръката ми изстиваше.

Дойдоха три съседки-оплаквачки.
Измиха я с оцет. И я облякоха.
Приятелите... Просто непознати,
в безсълзие за себе си проплакваха.

По стълбите надолу я понесоха-
красива под цветя и тихи думи.
А после във земята я посяха,
за да поникне пак. По новолуние.

ІV.

И в тишината -
още тишина.
От бряг до бряг.
От канара до камък.
Гори голяма
празнична луна.
И две звезди.
Една от тях е мама.



ВКУС НА ВЕЧНОСТ 

 Комата е в стаята, при мама. Вечерта е тъмносиня хала. 
Въздухът не стигаше - грамаден, и ненужен като щедър залък. 
А в леглото - нейната пустиня - гънки пясък, сякаш е навяван. 
Докато усещах, че я има, бавно осъзнавах, че я нямам. 

 Палнах Светлина! Хиляда свещи. Вън заключих много страшен вятър, 
дето може да гаси горещо, дето може да затрие Вяра. 
Бях голяма, колкото вратата. Мама ме погледна изпод вежди. 
Стисках зъби, вкопчена в ръката ù, докато усетя вкус на Вечност. 

 Двете ми сестри – вода и огън, смаяни, на Господа в капана, 
шепнеха крещейки, че не могат... Без земя на дъно ще пристанат. 
Нужен беше някой чудотворец, който скубе звуците от лира. 
Гледах и не вярвах на прозореца. Светеше луна като секира. 

 ПО-ТЕЖКА ОТ МОРЕ... 

 Изгубен мрак. Брадясал капитан. 
Виси звезда. Вълни. Брегът го няма. 
Лулата му дъхти на стар тамян, 
а корабът е храм. Но е продаден. 

 Сирените не пяха ли добре?! 
Не смеят да го гледат. Не се смеят.
 Една сълза – по-тежка от море. 
Една жена бе скочила от кея.

вторник, 10 декември 2013 г.

Традиционна Коледна Изложба в Горна Оряховица

Христо от Лясковец и Николай Стайков
Голям интерес предизвика  откриването на  традиционната коледна изложба- базар на горнооряховските художници. Десетки  ценители на изкуството и приятели на творците се събраха в ГХГ ''Недялко Каранешев'', за да се докоснат до богатата експозиция - сплав от страсти, емоции и послания. Гостите бяха завладяни от магията на над 50 живописни творби в различни техники и багри. Цветни пейзажи, красиви женски тела, натюрморти, цветя, икони и дърворезба привлякоха погледите на малки и  големи, оставяйки приятни емоции.
В уникалната изложба са представени произведения на бележити горнооряховски художници, както и на тепърва изгряващи творци. Галерията красят живописните картини на Роза Абаджиева, Илия Банков, Стефан Балтов, Ваня Балтова, Мариета Кулова, Петър Крусев, Колю Табаков, Пепа Хаджитодорова, Пламен Гурбалов, Симона Стоянова, Красена Спасова, Милена Борисова, Йоана Ангелова, Янко Янков, Кирил Иринчев, Йона Стефанова, Десислава Цуцолова, Валентина Григорова, Светла Палчева, Ваня Койнакова, Йордан Машнигаров и други. Интерес будят иконописта на Моника Москова и дърворезбата на Любомир Момчев.
Сред авторите на тазгодишната изложба е и  протоиерей  Антоний, който участва с  три икони. Произведенията на още един свещеник са подредени в галерията -  тези на иерей Николай Стайков, който подреди  три свои горнооряховски пейзажа. Отецът дори обеща да дари някои от своите произведения на сдружение „С вяра в доброто” и с парите от тях да се помогне на бедни дечица. Всеобщ интерес предизвика „Композицията” на Емил Георгиев, създадена чрез новаторската тeхника, наречена аерография.
Изложбата - базар в градската художествена галерия може да бъде разгледана до края на годината.

Празнична новогодишна вечер с МАБИС!

Международна асоциация за българско изкуство по света има удоволствието да ви покани на Празнична новогодишна вечер с МАБИС, която ще започне на 16 декември 2013 година в 18.30 часа, а кога точно ще свърши, никой не знае! Празникът ще се случи в „CHILLOUT CAFÉ” в близост до НДК. Доброто настроение и емоциите ще разпалят няколко талантливи творци от различни жанрове, сред които оперната прима Розалина Касабова, гласовитите изпълнителки на автентичен български фолклор Елица Райчева и Радостина Йовкова, композиторът – певец Иво Николчев, поетесите Мария Янакиева и Даниела Капичева. И това ще е само началото, защото всеки, който поиска да се изяви на микрофона, ще бъде посрещнат с овации! Нека направим празника незабравим за всички членове и приятели на МАБИС! 
Входът е свободен. Заплащате само консумираното от вас. Носете си доброто настроение и не забравяйте широките усмивки! 
ОЧАКВАМЕ ВИ!!!

четвъртък, 5 декември 2013 г.

"Черчеве" - прозорец в подкрепа на българските дизайнери и занаятчии

Диана Василева
“Черчеве” е дума, която се помни, а прозорецът е символ на много неща – нека въображението ти опише какво виждаш там. Ти избираш какво да сложиш в тази рамка. Това е философията на създателите на “Черчеве” Диана Василева и Мира Джамбазка – две амбициозни, дейни млади майки с много идеи. Впоследствие към тях се присъединява и дизайнерът Вяра Ценева.

Само за трите месеца от основаването си, организацията е провела десет арт-базара и организира следващите да, един от които ще бъде на 8 декември в “Студио 5” на НДК, вече имат изградени връзки с галерии, заведения, други организации в областта на изкуствата, приобщени са над петстотин автора, като на техните базари досега са били представени над двеста и петдесет от тях, а броят на желаещите да се включат непрекъснато расте.

Мира Джамбазка
Диана е автор на бижута с името Eva Pendientes, а украшенията на Мира носят името MODO mood in fabric. По-важното е, че освен всички лични и обществени ангажименти, дамите основали “Черчеве”, развиват и благотворителна дейност, като събират средства за Центъра за деца с онкохематологични заболявания в ИСУЛ и организират работни ателиета и арт-терапии за малките пациенти.

Как се роди идеята да създадете "Черчеве"?

Диана: Дъщеря ми беше на годинка, животът поскъпваше и се наложи да търся начин да я отглеждам нормално. Тогава ми хрумна да започна да правя бижута. Отначало ги купуваха приятели, после – приятели на приятели и на третия месец ми хрумна да направя малка изложба в неголямо заведение в квартала. Обявих това във “Фейсбук” и за моя изненада посетителите бяха толкова, че заведението се пукаше по шевовете. Изминаха няколко месеца, дойде лятото, а аз продължавах да имам само редовните си клиенти. Хрумна ми, че ако организирам безвъзмездно базар за ръчно изработени бижута, ще дойдат и други творци. От една срана те ще доведат своите клиенти, които ще видят моите произведения, от друга – моите клиенти ще видят станат и техни. Така се запознахме и с Мира.

Вяра Цанева
Мира: В един топъл юнски ден, на една пейка в парка, докато обсъждахме колко е трудно за българските автори да намират сцена за изява, се роди идеята тези базари да се превърнат в редовни събития. Да можем лично да контактуваме с хората за който всъщност е предназначен трудът ни – това е една прекрасна възможност да се ориентираме какво и как да правим, без разбира се да изневеряваме на творческите си възгледи. От друга страна познанството с колеги също е много ползотворно по множество причини. Така ние самите като автори взехме решението да направим всичко по силите си да организираме различни формати на срещи между творците и всички онези, който имат отношение към създаденото със сърце и ръце.

Диана: Осъзнахме, че имаме нужда да го направим и се появи “Черчеве”. Мира даде много идеи и насоки, както връзки и контакти, опит, с който започнахме всичко, без да инвестираме нито една стотинка. Двете се допълваме във всичко: мислим в една посока, вибрираме в една честота, защото имаме ясна, проста и много човешка цел.

Какви са целите, които си поставяте?

Диана: Стремим се да организираме събития и изяви в сферата на ръчната изработка, чиято
цел е да обедини всички, които имат отношение към красивото и оригиналното. Даваме възможност за изява на творци, авторите да застанат зад произведенията си, искаме да срещнем онези, които създават нестандартното с онези, които го харесват. Искаме да наложим ръчната изработка като предпочитан и търсен продукт.

Мира: Бихме били изключително щастливи, ако се случат поне няколко от нещата, за които се борим: все повече хора да разберат, че в техният град, на тяхната улица живеят творящи личности, който изработват с ужасно много старание всевъзможни прелести и има смисъл да бъдат подкрепени; авторите също да разберат, че когато имат претенциите да бъдат такива и за да има смисъл всичко което се опитваме да направим, трябва да реализират свои собствени проекти. Разбира се, че повечето от нас черпим вдъхновение от едни и същи източници, но нека това да бъде истинско вдъхновение, отразяващо нашият свят, а не копирането на нечии чужд.

Диана: Не на последно място “Черчеве” подкрепя и събира средства за Центъра за деца с онкохематологични заболявания в ИСУЛ. Освен че авторите даряват свои произведения, които се продават на всеки базар с цени, каквито клиентите решат, ходим всяка седмица при децата в този център, за да правим ателиета и арт-терапии, с цел да се чувстват по-добре, по-щастливи и значими. Там помагаме на децата да създадат свои бижута, които ще бъдат изложени на едноседмичен коледен базар.

Предполагам, че за всичко това е необходимо много енергия. Какво ви вдъхновява във всички тези начинания?

Мира: На първо място непреодолимото желание да постигнем това с което сме се захванали.
Като автори в работата си се вдъхновяваме от всичко, което ни заобикаля: от децата ни, от малки предмети, които виждаме с други очи, от вятъра... Като част от екипа на “Черчеве” основно се вдъхновяваме от хората около нас, от другите автори, от усмивките на посетителите, от очите на децата на който помагаме, чрез благотворителния “Щанд на доброто” с дарения от творби, който носим винаги с нас.

Докато сме на тема благотворителност, намирали ли сте подкрепа от някоя институция?

Диана: “Черчеве” е само на три месеца и все още не сме правили конкретни постъпки пред някакви институции, но това, което сме си поставили като задача, е в големите градове да има отделено постоянно и целогодишно място – малка градина или парк, където авторите на ръчно изработени бижута и занаятчиите да имат възможност да продават свободно произведенията си. Искаме да превърнем тези места в цветни петна насред градовете и те да се превърнат в спирка за чуждестранните туристи.

Какво според вас трябва да се промени, за да има по-добри условия за това изкуство и за изкуството по принцип?

Мира: Конкретно за авторите на ръчно изработени бижута – именно това, което каза Диди. Трябва общините да подпомагат дейността ни, предоставяйки ни паркови пространства, станции в метрото... всевъзможни места на които да можем да организираме редовни събития, така че възможно повече хора да се запознаят с това творчество, да усетят вълшебството на така изработените украшения, да оценят уникалността, автентичността и самобитността, която притежава всяко едно бижу и в крайна сметка да предпочетат нещо наистина красиво. Това ще даде възможност и на самите автори да продават творбите си по-лесно, да се чувстват по-спокойни във всекидневието си и оттам – да проявят още повече творческите си заложби.

Вярвате ли в нещо и в какво?

Мира: В доброто начало във всеки от нас.

Диана: Знаем, че ако искаме да получим резултати, признателност и добро отношение, то ние самите трябва да бъдем на това ниво и за пример. Затова се стараем да обърнем внимание на всеки един от творците, които участват на базарите, които организираме, да се съобразим с всеки доколкото е възможно и равен шанс и старт за всеки. Силно вярваме, че обединението и единната, позитивна сила водят до зашеметяващи резултати и затова насърчаваме самите автори да са част от организациите, за да се чувстват в помощ и да допринасят за успеха на всички. Все пак си признаваме, че нашите връзки, контакти, познати, както и интересните ни идеи, са една голяма част от успеха ни.

Какво е мнението ви за съвременното българско изкуство и могат ли българските творци да излязат с произведенията си по света?

Мира: В България определено има автори на световно ниво във всички сфери на изкуството.
Някои от тях успяват да излязат с произведенията си по света, но тъжното е, че обикновено го правят за собствена сметка. Огромната част нямат такава възможност.


Диана: Интересуваме се персонално от всеки автор, който участва в базарите, имаме обща картина за това, какво е социалното положение на всеки един от тях, от какво се нуждае и т.н. Повечето са майки с малки деца, в майчинство, безработни или такива, които работят нещо друго и отделят от малкото си свободно време, за да творят. Много малък е процентът на авторите, които имат собствени фирми или успяват да се изхранват от творчеството си. А тези, които имат магазин или галерия са единици. Положението им като творци е незавидно и това отново ни препраща към въпроса за подкрепата от страна на институциите, за ролята на държавата, която е в дълг към творците в България.