ПАВЛИН ПЕТРОВ: “Code 333 Concentration” е моето докосване до Вечността!”

          Павлин Петров е познат на почитателите на изящното изкуство с двете си

пътуващи изложби „Глаголица и прабългарски руни”, излагана на много емблематични за културата и изкуството места в страната, и „Глаголица” – единствената самостоятелна авторска изложба от колекциите на Министерство на външните работи, която пътува по света като посланик на българщината. Този път обаче ще си говорим с Павлин за най – новия му арт цикъл - “Code 333 Concentration”, който беше представен на 3 октомври в галерия «205» в столицата.

 Как се роди идеята за създаването на този арт цикъл? 

 Като повечето стойностни неща – спонтанно и някак естествено. Символиката е нещо, което винаги ме е вълнувало, особено когато тя е пряко свързана с древността. Има знаци и символи в историята на човечеството, които са наситени с толкова много енергия и в които са вложени такива дълбоки послания, че е някак неуместно да останат неизвестни и непознати за широката публика. Умишлено избрах творбите от този ми цикъл да са с малки размери. Тази идея много пряко кореспондира с идеята за самите знаци и символи, които често са твърде простички като структура и начин на изписване, а са носители на толкова много мистика, значения и смисли. 

 С какво те обогати работата над този цикъл? 

 Преди всичко ми даде едно ново и силно задълбочено познание за символиката на много

култури и нации от древността до наши дни. Позволи ми да се докосна до системи от символи, които са пряко свързани със зората на човечеството. Помогна ми да осъзная, че онова, което днес се опитваме да изразим с често излишната си многословност, може да бъде побрано само в един символ или знак, при това енергийното послание, което предаваме с него, да е многократно по – силно и осезаемо.

 Емблематично за този цикъл е числото 3. Какво влагаш ти в него и защо изгради изложбата с именно около него? 

 Това число е своеобразен символ на триединството, символ на завършеността, на цялостта на човека. Ние сме едновременно тяло, дух и душа, свързани в неделимо цяло. Животът ни на тази земя е белязан поначало от това триединство и хармонията между тези три начала ни прави щастливи и успешни. Умишлено обединихме творбите в семантични тройки – с това още веднъж напомняме по индиректен начин на хората, че всеки има своята ярка индивидуалност, но едновременно с това е част от близкото си обкръжение – в случая творбата е част от тройката, и е част от цялото, наречено човечество, както всяка работа е част от арт цикъла. За мен е изключително важно изкуството ми да носи послания, без тях то сякаш няма душа и създаването му е безмислено! 

 Спомена «ние», всъщност сам ли работи по цялостната визия и

представянето на арт цикъла, или имаше помощници? 

 Всъщност той е плод на усилената ни съвместна работа с Даниела Капинчева, която е мой арт мениджър. Двамата издирихме знаците и символите, включени в цикъла, техните значения, създадохме клипове и подготвихме презентационен диск, който представя в детайли информативно и визуално “Code 333 Concentration”. Доволни сме от резултата и вече гледаме към нови предизвикателства. 

В този ред на мисли какви са творческите ти планове, свързани с бъдещето? 

 В момента работя над най – новия си цикъл, в който търся и пресъздавам идеята за кръга, неговите смисли, послания, значения и комбинацията му с други символи. Даниела разработва идеята за презентацията му. И този път ще бъдем верни на себе си и ще изненадаме приятно хората, които обичат различното, нестандартното и провокативното, когато то е добре обосновано и презентирано по подходящия начин. 

 За пореден път заинтригува почитателите си с интересна визия по време

на откриването на изложбата си? 

Това рекламен трик ли е или има друго по – значимо послание зад очевидното? Истината е, е за мен от изключителна важност е усещането за цялостност, за завършеност. Моите превъплъщения са плод на стремежа ми да допълня и да обогатя визията на работите си, помагайки на хората да се потопят изцяло в идеята и концепцията на изложбата, която представям. Това е нещо като запазена марка за мен и винаги ще бъде!

Ангел Колев със сърцата поезия, която докосва читателите

Представяме ви съвременния поет Ангел Колев, чиято поезия влиза в сърцата на все повече и повече хора. Ангел обича често пъти да се представя така: икономист по професия, а по душа не казва, че е ангел. Но въпреки неговото скромно и усмихващо представяне, Ангел печели първо място в раздел поезия на националния конкурс „Търся издател” за 2012 година с над 3 000 гласа. Все още обаче няма издадени стихосбирки, въпреки, че почитателите на поезията му гласуваха своето желание да държат негова книга със стихове в ръцете си. А с Вас, читатели на Артновини 365, споделяме едно откровено интервю с Ангел Колев: 

 От какво черпиш вдъхновение? 

От самия живот - от една сутрешна разходка в София, от разговор с интересен човек, от прочита на хубава книга. Обичам също така да ходя на кино, така че и оттам идва вдъхновението ми. Не на последно място е и музиката - аз почти никога не оставам без нея. Мелодиите, текстовете по някакъв вълшебен начин ме карат да се чувствам като гостенин на този странен свят. А после пък да разказвам впечатленията си от моя. Разбира се влияние имат и спомени от детството, понякога си самия ти в стиховете. На практика всичко може да те вдъхнови - птича песен, морето, дъгата, залеза на слънцето, вярата, надеждата, любовта. Понякога може да се получи само от един поглед, една усмивка или дочута случайно фраза. 

 Какво е за теб изкуството? 

 Изкуство е всичко, което ме кара да се чувствам пак дете. Бягство от стреса може да го наречете също. То е нещо, което те предразполага да бъдеш откровен - първо със себе си, а после и с останалите. Няма определена форма - може да бъде и живопис, мелодия, театър - всичко. Помня, че когато имах възможност да посетя Лувъра - останах там повече от 6 часа и гледах с такава наслада световните шедьоври, че щяха да ме заключат в една от галериите. Но мога да се зарадвам от сърце и на една наивна детска рисунка, на полета на птиците, на величието на планината - и това също е изкуство.

 Опиши поезията с една дума. 

Дишане. Мога и да си взема дълбоко въздух и да не пиша дори година - правил съм го.

Но си е дишане.

Вярваш ли в нещо и в какво? 

 О - вярвам в много неща. Вярвам в това, че доброто накрая винаги побеждава. Макар и накрая. Че истината е по-красива от лъжата. Че съвестта е тази, която ти позволява да спиш спокойно нощем. Че морал не е само термин от миналото. Вярвам в любовта, силата на свободата и в това, че България я чакат добри дни. 

Любим спомен от детството? 

Аз съм имал прекрасно детство, както и голяма част от нашето поколение. Нямаше интернет и телевизия, които са наркоманиите на 21 век. Имахме цял един ден на разположение и освен училището всичко друго бе игра и забавления. Имахме един страхотен двор, където се събирахме, бяхме задружна компания и на улицата. Киното също беше любимо забавление, плажът също. Оставахме след училище в двора му, много спортувахме. Просто цялото ми детство е един незабравим спомен. 

 Ще споделиш ли твои любими автори? 

Аз ще си призная, че освен, че не пишех допреди четири години и рядко четях поезия. Предпочитах прозата - и сега е така. Поезия чета предимно в интернет - Фейсбук основно, където и публикувам. Така че сравнително наскоро открих един нов и наистина красив свят. Любимите ми автори - Димчо Дебелянов, Пейо Яворов, Иван Вазов, Елисавета Багряна, Христо Ботев, Никола Вапцаров, Христо Смирненски, Петя Дубарова, Атанас Далчев, Дамян Дамянов, Камелия Кондова, Николай Милчев, Маргарита Петкова, Ивайло Балабанов, Виолета Христова. Идва и младо, но талантливо поколение - тук бих споменал Елена Денева, Елица Мавродинова, Елица Стоянова, Мартин Спасов. Разбира се и световни величини като Шекспир, Пушкин, Блок, Ахматова, Есенин, Бърнс, Бодлер, Хайне, Руми и много други. 

 И какво ги прави такива? 

Трудно е да се каже - може би просто това, че успяват да стигнат до сърцето ти, това че след като ги четеш оставаш с впечатлението, че ти самия разговаряш с тях, че присъстваш на събитията, които рисуват. Че те канят на разходка сред чувствата си. Че са искрени и освен, че са рицари на словото са и пазители на така необходимите ни, особено в 21 век общочовешки ценности. Защото поетът е преди всичко човек - а когато той е и пример за другите в живота, значи трябва да му вярваш. Просто трябва.

Необходимо ли е според теб е да се спазват определени правила в изкуството? 

Не считам, че може да има правила в изкуството, а и не трябва. Всеки творец е по своему уникален. Все едно да обясниш на някой, у когото липсва талант как се рисува и после той да стане велик художник. Същото е и за писането - не можеш да се научиш да го правиш след като си посетил някакви курсове. Да, може да те обогати срещата с талантливи автори, но ти трябва да си останеш различен. Иначе какъв е смисълът да си творец? 

 Какво е мнението ти за съвременното българско изкуство? 

Мисля, че след периода 1989-1997г., когато изкуството се беше превърнало в изоставеното дете на държавата, а като че ли и самите хора се поотдръпнаха от него, имаме вече една по-светла картина. Театърът и киното са във възход, разбира се те са и най-ухажваните от властимащите. Винаги сме имали добри актьори - сега вече имат възможност да си изкарват прехраната с това, което обичат. Може би трябва да се отделят повече средства за литературата, българската имам предвид. Да се организират конкурси и на тях да могат да се откроят новите наши талантливи писатели и поети. Не всеки може да си позволи да издаде на собствени разноски книга, а Министерството на културата, общините и евентуално спечелени европроекти биха могли да помогнат. Иначе стигаме до положение първо да си известен, а после медиите де те промотират и като талантлив. А таланти в България дал бог - и музиканти, и художници, и писатели, и актьори и т.н. Това, което ме радва е, че има засилен интерес към изкуството в последните години - виждам го и на представяния на стихосбирки, посещения в галерии, книжарници, кина и театри. А хората не можеш да ги излъжеш – значи е хубаво. 

Споделяме за Вас, читатели, стиховете на Ангел Колев – Дух, Родина и Истина. И Ви оставяме да им се насладите: 

Дух 

Ще приседна на твоята маса, 

 сякаш порив на вятъра див, 

 на шега ме е пуснал да сляза, 

 от небето, завърнал се - лист. 

Ще надзърна в очите ти черни. 

 Знай, ще пия от твойта тъга, 

 чула дивните птичи концерти, 

 ще проблесне издайна сълза. 

А - отсреща за тебе ще спорят, 

 пак сами ще си тръгнат, уви... 

 Ти си най-непристъпната роза, 

 по-студена от всички... луни! 

Ще направиш позната гримаса, 

че мъжете не схващат - от раз, 

те поръчват с поредните чаши, 

от надежда... и обич... и сласт. 

Виждам, ти си до болка красива, 

пак си вплела в косите звезди! 

Снежно бяла мечта... моя Дива, 

искаш, май да побъбрим, нали? 

Знам, че зимите тук са студени, 

в тях не съм - твоя наръч дърва, 

вместо пламък в камината стене, 

с теб се моли, за мен любовта! 

Мила, ти, ти до днес не повярва, 

в плът, че липсвам на тази земя, 

че сломен от проклетата карма, 

там се скитам... немил и недраг! 

Чуй сега. Ще остана... За малко. 

Знам, че мислиш за мен. Поплачи. 

Ще те чакам. Обичам те! Жалко е. 

Но - ти, още не тръгвай... Прости! 

Родина 

Ще пишат за Родината, 

на онзи ден... пък аз си, 

изпуснах насред римата, 

днес точно - тези фрази. 

Защо ли... Непростимо е, 

пред всички ще разкажа, 

че с пръсти недоимъкът 

замазвал е - пейзажа ти, 

а ставаш все по - хубава, 

виж, как... ще остаряваш, 

щом пак велик е Дунавът, 

рай, слънчев - Ропотамо, 

в най - синьо е небето ти, 

щур, птичи дом - гората,

 морето ражда истинност, 

клас житен - равнината! 

И вече виждам, клетнице, 

щастлив съм от съдбата, 

богатства, да, несметни са, 

но чужда, там земята им! 

А - след години, Майчице, 

щом свише знак ми пратят, 

останките ми - тленните - 

смести ги... в два квадрата! 

Истина 

И по пътя към своята истина, 

вместо кон, оседлал колело, 

ще научиш езика на мислите, 

ще си меч, после щит и перо! 

Че животът е странно понятие, 

днес поток - утре бурна река, 

що те носи към новото някъде, 

в дом от слама... или не - в палат. 

Ще посрещаш луните разплакани 

и с мечти ще се топлиш в студа, н

ай-боли след несбъднато чакане, 

ала - всички сме земни! Съдба... 

После слънце ще сгрее душата ти, 

твойто крехко човешко сърце, 

в миг отпило любов ще е с вятъра, 

смел, прелитащ над всяко море. 

Ти ме питаш: А има ли истина? 

Как ще знаеш... Кога? И къде, 

си я взел за цветчета разлистени, 

за любимо момиче... щурче, 

дето в летните вечери радостно, 

омагьосва ни, в чуден концерт, 

за стиха, който някой написал е, 

друг усмихнал, а ти си прочел.

 Аз не вярвам във общата истина, 

аз не виждам - през твойте очи. 

Зная само, светът, че безмислен е 

без любов, свобода... и мечти

Изложбата на Павлин Петров “Code 333 Concentration”

Изложба на художника Павлин Петров беше открита на 3 октомври в Галерия „205’” в столицата. В компанията на приятели на твореца и почитатели на изящното изкуство беше представен най – новият арт цикъл на художника – “Code 333 Concentration”. Гостите бяха приветствани от домакините на събитието. Арт мениджърът на художника, поетесата и журналист Даниела Капинчева разкри тайната на създаването на арт цикъла и осветли подробности около бъдещите творчески планове на художника. Самият автор не скри вълнението си от досега на изкуството му с почитателите на стойностното и красивото. “Code 333 Concentration” включва 33 малки по размер творби, обединени в 11 смислови тройки. И този път Павлин остава верен на уникалния си стил, комбинирайки по характерен и запомнящ се начин текстила, дървото, метала и керамиката. В творбите от цикъла са представени знаци и символи от древността до наши дни, характерни за различни части на света. Художникът беше облечен по атрактивен и запомнящ се начин, а облеклото му беше напълно в

стилистиката на изложбата. 

Организаторите са подготвили презентационни дискове с подробна информация, снимки и клипове на всяка от творбите. Дисковете ще улеснят избора на творба на решилите да се сдобият с такава и ще останат като хубав спомен от събитието. Мистика, енергийни послания и кодирана мъдрост, оцеляла през времето и пространството, за да се случи тук и сега – така звучи “Code 333 Concentration” в резюме. Изложбата ще гостува на галерия „205” до 17 октомври. 

Даниела Капинчева – Арт мениджър  

 ФОТОГРАФ: АЛБЕРТ БАРУХ - Асоциация на модните фотографи

Софийска филхармония представя:Галерия Класика

След няколко успешни културни събития през месец септември 2013г., новият културен сезон в галерия "Класика" - София е в разгара си. 

На 04.10.2013, от 18.00 ч. стартира изложбата "Софийска филхармония представя Галерия Класика". Тя включва 42 творби на български художници - класици и съвременници, които са изложени в галерийното пространство на Софийската филхармония в София, ул. "Г. Бенковски" №1. Сред съвременниците са творци на различна възраст, всички с ново и различно виждане за изобразителното изкуство - Ангел Нинов, Ингрид Исинова, Божидар Димитров, Илина Даргова, Тасим Кадрия, Моника Войкова, Цвятко Дочев, Огнян Генов, Димитър Лопарски. От класиците на българското изобразително изкуство показваме някои новооткрити от нас творби на Генко Генков, Атанас Михов, Димитър Кандимиров, Никола Кожухаров и др. 

 А в галерия "Класика" все още може, до 14.00ч. в неделя, 06.10.2013г., да бъде видяна впечатляващата изложба на новоизвестната българска художничка Селма Тодорова "Завръщане в обетованата земя", посветена на еврейската религия и култура. През октомври в галерия „Класика” предстои да ви срещнем: От 08.10. до 21.10. с част от богатия фонд на галерия "Класика" - стари майстори и нови таланти. От 21.10 до 02.11.2013г. ще ви представим изложбата на младата художничка Светломира Минкова с картини от нейните пътешествия в далечни страни. 

На 10.10.2013г. ви каним на второто издание на "Голямото изпонапЯване в Красика" - музикално-песенна вечер с домакини – нашите приятели-музиканти Марио и Митко, ще им асистират Вили Панайотова, галерист, Ромео Танев - музикант, учредител на "голямото изпонапЯване", Русин Катански, ангел-хранител и архивар на културните събития в галерия Класика. До края на октомври очаквайте и представянията на новите книги на: Иван Бързаков - 28.10.2013, от 18.30 часа и Георги Константинов - 29.10.2013 г., от 18.30 ч. А на 16 ноември Рашел Леви ще ни зарадва със своя поетична вечер по повод на нова поетична книга "Небето е последният залог", издателство ХуЛите. Ще я представят Камелия Кондова, Даниела Райчевска - актриса, Даниела Пенева – цигулка – нейни верни ангели-хранители. 

 Заповядайте! За нас е чест да ви срещаме с талантливи и читави хора-творци, за които творчеството е начин на живот и призвание.

Клуб Класика и нова Култура
https://www.facebook.com/groups/122029721232042/?hc_location=stream

Изкуството на Добромир Банев не признава правила...

фото: Валентин Иванов

Съвременната поезия на Добромир Банев внася „еднакво различна” романика сред почитателите на поетичното слово. Роден е през 1969 година в Ловеч. Завършил право в СУ "Св. Климент Охридски". Автор е на книгата "Еднакво различни", която излиза през 2011 година. Скоро на пазара излезе съвместната му книга с Маргарита Петкова "Абсурдни времена" – издадена от Лъчезар Минчев, чиято премиера бе на 18 юни 2013 година. Книгата им стана хит по книжарниците. Вече е поръчан четвърти тираж от "Абсурдни времена" и конкурент по продажби е само "Ад" на Дан Браун. През месец март 2014 година предстои да излезе от печат втората част на "Абсурдни времена" и след това издаване на втората му самостоятелна книга "Хамалогия на чувствата". Създател е на много текстове за поп-песни. Писал е за редица издания на периодичния печат. От Добромир, освен голяма доза поезия, блика едно зареждащо чувство за хумор и човек с оптимизъм към хората. Представяме Ви един искрен разговор Добромир Банев: 

 От какво черпиш вдъхновение? 

 От хората. Вече съм на 44 години, а те продължават да ме изненадват и удивляват. Особено когато са влюбени. Тогава те излъчват доброта, която се проявява в нещата, които пиша. 

 Какво е за теб изкуството? 

 Най-сигурният начин да се очовечаваме. Живеем във времена, в които материалното надделява, а битовизмите ни превземат все повече. Затова и кръстих съвместната ни книга с поетесата Маргарита Петкова „Абсурдни времена”. Изкуството ни движи напред. Такава е неговата функция още от най-древни времена. 

фото: Надежда Чипева

 Опиши поезията с една дума. 

 Откровение. 

 В какво вярваш? 

 В добротата. Опитвам се да търся положителното, уча се на оптимизъм. 

 Любим спомен от детството? 

 Моята първа ученическа чанта. Помня как родителите ми я купиха от Несебър. Странно, че сме способни да помним на пръв поглед незначителни неща. 

 Ще споделиш ли твои любими автори? 

 Те са много, разбира се. Но ето няколко: Димитър Димов, Яворов, Димчо Дебелянов, Йордан Радичков, Дамян Дамянов, Маргарита Петкова, Камелия Кондова, Стефан Цанев, Емили Дикинсън, Маркес, Ремарк, Чарлз Дикенс, Достоевски, Пушкин, Макс Фриш… Списъкът е дълъг. Най-любима, обаче, е Емили Дикинсън. 

 

Абсурдни времена

И какво ги прави такива? 

Историите, които могат да разкажат, независимо дали в стихове или в проза.

Необходимо ли е според теб да се спазват определени правила в изкуството? 

Изкуството е отражение на живота в криво огледало. Всеки творец сам решава какво ще облече преди да се огледа в него. Изкуството не признава правила и често правите форми не му отиват. 

 Какво е мнението ти за съвременното българско изкуство? 

 Усещам, че се възражда и това ме прави радостен. Има много примери за това както в литературата, така и в киното, в театъра, в музиката. Упадъкът на чалгата като начин на живот е сигурен, нямам никакви съмнения. 

 Благодарим му за това интервю! А Вас, читатели на Артновини 365, Ви оставяме насаме със стихове на Добромир Банев:

 ЛЮБОВНА УМОРА 

 Убиват уморените коне. 

 И ние от любов сме уморени. 

 Дали ще ни екзекутират? 

 Не. 

 В умората ти пак прегръщаш. 

 Мене. 

 Не го мисли. 

Ще се смилят над нас. 

 Докосваме се нямо. 

Бавно. 

 Леко. 

Разстрелът е поредният ни шанс 

 пак тебе да обичам. 

Надалеко. 

Конете ги убиват всеки път. 

 Над нас ще се смилят. 

 Нали сме хора… 

 Смъртта е само начинът отвъд 

 от нежност 

 да не чувстваме умора. 

 ДОКАТО ПОЛУДЯВАМ, ЧЕ ТЕ ИМАМ 

 На другите поети остави 

 пчелите и тревата да възпяват. 

 От толкова измислени треви 

 те с всяка дума бавно полудяват. 

 Такава си, каквато си. За мен 

 ти няма със какво да си сравнима. 

 Наслада хладна в слънчевия ден. 

 Утеха топла в идващата зима. 

 Такава си. По устните личи. 

 По допира. И всеки отпечатък 

 от теб навсякъде по мен личи. 

 Така е. И така ще е нататък. 

 Такава си, каквато само аз 

 чрез думите портретно те рисувам. 

 Метафорите? Те не са в анфас, 

 когато искам, галя и целувам. 

 Пчелите и тревата са си там. 

 Такава си. Със нищо несравнима. 

 Аз всички мои думи ще ти дам, 

 докато полудявам, че те имам. 

 НАЗДРАВЕ, МИЛА

 Наздраве, мила! Нека ни горчи. 

 В горчивото е тайната ни сладост. 

 Оглеждам се във твоите очи, 

 преодолял наивната си младост. 

 Наздраве, мила! Нека е така, 

 каквото пожелавахме да бъде – 

аз, ти, по тебе моята ръка,

 далече от махленските присъди. 

 Наздраве, мила! Нека е за нощ, 

 поне за нощ да бъде драматично. 

 Телата си споделяме. Разкош. 

 Напук на всички, нека да е лично. 

 Наздраве, мила! Шапка. Чанта. Шал. 

 Червило. Две цигари. Малка стая. 

 Ах, би ми завидял дори Шагал, 

 че виното си пия с тебе. Зная. 

 Добромир Банев

"Аз мога да цитирам тишина" на Мартин Спасов

Издателство Хермес и Галерия-книжарница "София Прес" представят дебютната стихосбирка на Мартин Спасов "Аз мога да цитирам тишина". Авторът е роден през 1985г. в гр.Шумен. Завършва специалност "Българска филология" в Шуменския университет "Еп. Константин Преславски". Живее и работи в Шумен. 

 4 октомври от 18.30 - Галерия-книжарница "София Прес" ул. Славянска 29, София.

 Ръкописът на "Аз мога да цитирам тишина" печели Седмия национален литературен конкурс за дебютна книга на издателска къща "Хермес".

Празник на Поезията в Столична библиотека със съвременни автори

Прекрасен празник на поезията събра почитатели на поетичното слово в клуба на Столична библиотека в навечерието на 1 октомври, отреден за официален ден на поезията и музиката. Събитието бе организирано от Международна асоциация за българско изкуство по света /МАБИС/. Сред участниците в празника бяха поети като Агапея Полис, Ангел Колев, Валентина Михайлова, Венцислав Йорданов, Весела Йосифова, Майя Дойчинова, Димитър Никифоров, Красимира Стойнова, Лили Чолакова, Рашел Леви, Румяна Пелова и др. Творците бяха представени от поетесата Даниела Капинчева и писателя Филип Данчев, които влязоха в ролята на водещи на събитието. Поетесата Мария Янакиева представи някои от авторите, включени в четиритомната за сега поредица със заглавие „Приятели в поезията” – една благородна инициатива, целяща да подкрепи хора вВечерта бе изпълнена с красиви емоции, прекрасни стихове и много снимки за спомен. Поетите си обещаха такива срещи да се превърнат в традиция за радост на всички тях и на почитателите на поезията в България.

нужда със средствата от продажбата на книгите.