Васил Юруков |
Днес ще Ви срещна с Васил Юруков – една интересна личност и автор
на текстове за български песни. Той е внук на народната певица Елена Юрукова,
която изпълнява всеизвестната песен „Лале ли си, зюмбюл ли си“, в трио с Янка
Танева и Верка Сидерова. Пише стихове и разкази от 10 години. Автор е в
първия том на поетичния сборник „Приятели
в поезията“, издаден с благотворителна цел. Професионално се занимава с преводи
на текстове от български на английски език и с музика – пише свои авторски песни. В момента
е студент по клинична лаборатория и микробиология в Медицински университет. Васил
Юруков работи и като преводач в Международна асоциация за българско изкуство по
света (МАБИС). Скоро предстои издаването на първата му книга със стихове, текстове на песни и
разкази в Издателство МАБИС.
Васил Юруков |
От
какво се вдъхновяваш?
От
собствени преживявания и от такива на приятели.
Какво
е за теб изкуството?
Изкуството
за мен е храна и развлечение за душата.
Ако
можеш да опишеш поезията с една дума – коя ще е тя?
Емоция.
В
какво вярваш?
В
Бог и в себе си.
Ще
споделиш ли с читателите на Артновини 365 твой любим спомен от детството?
Имам
един спомен с баба си, към който винаги се връщам, когато ми е тъжно, или когато просто искам да се сетя за
нещо наистина хубаво и да имам усмихнат ден. Надявам се, и на вас да ви хареса.
Преди години, тогава бях само хлапе, което мечтаеше да покорява световните кухни с готвенето си, бях в любимата, пълна с любов селска къща на баба и дядо. Там беше като един мини зоопарк и ботаническа (зеленчукова и плодова) градина. Като дете, това беше един безкраен свят на забавление, любов и приятели, с които се събирахме от сутрин до вечер…
Преди години, тогава бях само хлапе, което мечтаеше да покорява световните кухни с готвенето си, бях в любимата, пълна с любов селска къща на баба и дядо. Там беше като един мини зоопарк и ботаническа (зеленчукова и плодова) градина. Като дете, това беше един безкраен свят на забавление, любов и приятели, с които се събирахме от сутрин до вечер…
И
в една от тези многото сутрини реших , че искам с баба на направим кекс за
закуска. С голяма готовност и типичната детска радост тичах до магазина на
площада на центъра на селото, а ако знаете какво село беше по онова време… Всички баби бяха излезнали като от портретна
снимка на списание „Модерна баба 94‘-та година“ – прилежно изгладени, със
забрадки и престилки и с типичните тамошни галоши – най-висша селска мода. Но
всичко това беше много забавно, защото всички хора бяха толква мили, вежливи,
усмихнати и общуваха помежду си. Влезнах в този магазин, който държеше една
жена, очевидно привърженичка на Тодор Живковото време – леля Мара. Купих всичко
необходимо и един пресен топъл хляб на който ½-та изядох по пътя към вкъщи.
Почнахме
да готвим кекса, направихме го точно по рецептата на моята леля Роса (комшийката),
но едно време на всички им се викаше леля, чичо, стринка и имаше някакво
уважение към по-възрастните от нас, а сега…
Но
когато слагахме капачката ром за аромат, нещо миришеше много странно, но с баба
все пак сложихме. А голямата изненада
дойде, когато изпекохме кекса. Това беше най-големият кулинарен провал в
историята на моите готварски подвизи. Защо ще попитате вие, ами ще задоволя
вашето любопитство с отговор: защото дядо ми, който беше полковник, беше излял
рома и на негово място беше налял ракия. Е, накрая този кекс дори и кучето не
искаше да го яде!
Надявам се да сте се усмихнали и вие с мен, докато ви разказвах моята любима случка от детството ми.
Надявам се да сте се усмихнали и вие с мен, докато ви разказвах моята любима случка от детството ми.
Необходимо
ли е да се спазват определени правила в изкуството?
Да,
всеки автор спазва собствените си правила, защото изкуството е универсален източник на
изказ, преживяване и предаване на емоцията от автора към читателите и не би
трябвало да се слагат норми, клаузи и кавички… То трябва да носи удовлетворение
на четящият го, а не цензура тук, цензура там и къде му отиде края…
Кой
са твоите любими писатели?
Уилям
Шекспир, Марк Твен, Л.Дж. Смит, Анн Райс, Стафани Майър, Стивън Кинг.
И
какво ги прави такива?
Умението
да предават реалистично стуациите, да те карат да мечтеш и да отидеш в техния
свят.
Коя
е твоята любима книга и защо?
Моята
любима книга е „Скитница“ на Стефани Майър, защото в тази книга отлично е
предаден пътят, въпросите и житейските премеждия на хората, които всички така
упорито наричат аутсайдери. Освен това, тази книга представлява една етимология
на това какво значи да слагаш същестуването на другите пред себе си и какво е
да имаш истински приятели.
Какво
е мнението ти за съвременното българско изкуство?
Мнението
ми за съвременното българско изкуство е, че липсва въображение на авторите и автентичност
на творчеството им. На почти всички автори, с много малки изключения, съм
забелязал приликата или дори общия сюжет или идея с книга от западен такъв.
Какво
пожелаваш на хората?
Бъдете
здрави и по-човечни, за да може с гордост да се наричате хора.
Време назаем
Две души
Знаеш ли колко неща
искам да ти кажа аз сега?
С мен ли си или не си?
Две души сплетени в една,
като от приказен роман,
но с край различен,
може би леко романтичен,
а в тези времена, както винаги
романтиката закъсня!
Знаеш ли колко неща
искам да ти кажа аз сега?
С мен ли си или не си?
Две души сплетени в една,
като от приказен роман,
но с край различен,
може би леко романтичен,
а в тези времена, както винаги
романтиката закъсня!
Време назаем
Обичам
те по моя си начин.
Време
назаем имаме –
откраднат
миг един,
момент
назаем взет.
Време
откраднато,
време
назаем взето,
от
някой друг отнето...
Момент
с теб споделен –
докога
време ще крадем?
Искам
свое собствено да създадем.
Докога
ще продължаваме така?
Дамата
в черно
Тъжна
в ъгъла седи –
мила,
нежна, но сама.
В
думите смисъл без мисъл намира.
С
черна рокля и привидна усмивка –
показва
тя част от своята душа.
Красива,
истинска, силна и стилна.
Тя
е просто дамата в черно.
Васил
Юруков
Проект за корицата на първата му книга.
Художник: Лидия Алтънкова
Очаквайте скоро!
Няма коментари:
Публикуване на коментар