Текстописецът на английски хитове Васил Юруков с дебютна книга на български език

Как се чувстваш с издаването на дебютната си книга?

Щастлив и развълнуван. Това е един проект, който съчетава нещо старо и започването на нещо ново. Много съм развълнуван от предстоящата премиера.

Защо „Среднощни приказки“?

Защото за мен вечер и през нощта приказките се сбъдват, както и много други неща… Но нека оставя читателите сами да интерпретират заглавието по свой начин.

Ще споделиш ли нещо любопитно за книгата си, което читателите не знаят?

Тъй като аз вярвам, че няма нищо случайно в живота на човек и всяко нещо се случва с причина, книгата ми получи регистрация в Националния регистър на издадените книги в България точно на рожденният ми ден. Чувствам я като мое дете, с което ще споделяме една рожденна дата. Другата случайност е, че книгата съчетава в себе си две начала на два различни етапа от моя живот. Преоткриването на себе си и на хората около мен.

От какво се вдъхновяваш? Как и кога започна да пишеш?

Аз съм емоционална личност, която изпитва нужда да споделя и изразява чувствата и емоциите си върху белия лист. Започнах да пиша стихове и текстове за песни от ученическите си години, както и различни жанрове в прозата на различни езици.

Сега се вдъхновявам от случващото се около мен, както и от случващото се около близките ми хора и една драматична, недоизживяна любов, но за това преживяване винаги ще бъда изключително благодарен на съдбата за срещата ми с този човек. Хората, които ме познават, виждат промяна в мен и в творчеството ми след това.

Има ли автори, които са повлияли на творческото ти развитие?

Васил Юруков

Да, повлияли са не само на творческото, а и на личностното ми развитие. Това са Братя Грим, защото човек винаги трябва да пази детето в себе си живо, Джак Лондон, Паулу Коелю, Стивън Кинг, Стефани Майер, а от българските: Димчо Дебелянов, Иван Вазов, П.Р. Славейков и много други.

В книгата ти има стихове и на английски език. Защо?

Аз уча английски от 6 годишен и контактувам с англоговорящи приятели. Поради това понякога мислите ми идват често пъти първо на английски и след това превеждам текста на български. Тъй като родния ми език е български и реших първата ми книга да е основно на майчин език, но мисля втората да я направя изцяло на английски език, тъй като съм мотивиран да се развивам не само в България, защото когато до нас има силни хора, те увеличават желанията и мотивацията ни. А когато човек е щастлив, иска да даде най-доброто от себе си, за да се чувства удовлетворен.

  

Ти си човек, който не афишира постиженията си извън България, за които знаят само твоите приятели. Би ли споделил с читателите кои са те?

Печелил съм няколко конкурса за текстове на песни на една известна холандска метъл банда, както и на една много популярна американска певица. Писал съм текстове за песни на филми в продължение на една година. Също така съм и един от малкото български творци, които са били излъчени в американско радио в прайм таймът им (централна емисия) 8 PM тяхно време (20 ч.).  В България за тези постижения не говоря, поради жълтите свободни съчинения на някои медии, в които не искам да имам участие.

Чувстваш ли се реализиран?

Васил Юруков

Да, чувствам се реализиран в настоящия момент, но според мен човек винаги трябва да има мечти, които да иска да реализира за в бъдеще. Имах мечта, която беше да издам една книга, но тази мечта се умножи и сега искам да издам много книги, тъй като смятам, че имам какво още да дам на хората. Също така възнамерявам да се реализирам и на едно друго поприще, но кое, ще запазя в тайна на този етап. А и все пак човек се усъвършенства и реализира цял живот.

Благодаря ти за откровението! Пожелаваме ти нови творчески успехи.

Благодаря ти за прекрасното интервю. Тъй като аз винаги съм директен и искрен, искам да пожелая и споделя на всички читатели следните неща: Поради неприятните емоции изживяни наскоро със С.Д. открих две неща: човек трябва да вярва на интуицията си и че щастието е вътрешно състояние на духа, както и че трябва да намери вътрешния си мир и център. Вярвайте в себе си и бъдете здрави!

Васил Юруков: Изкуството е храна и развлечение за душата

Васил Юруков

Днес ще Ви срещна с Васил Юруков – една интересна личност и автор на текстове за български песни. Той е внук на народната певица Елена Юрукова, която изпълнява всеизвестната песен „Лале ли си, зюмбюл ли си“, в трио с Янка Танева и Верка Сидерова. Пише стихове и разкази от 10 години. Автор е в първия том на поетичния сборник  „Приятели в поезията“, издаден с благотворителна цел. Професионално се занимава с преводи на текстове от български на английски език и с музика – пише свои авторски песни. В момента е студент по клинична лаборатория и микробиология в Медицински университет. Васил Юруков работи и като преводач в Международна асоциация за българско изкуство по света (МАБИС). Скоро предстои издаването на първата му книга със стихове, текстове на песни и разкази в Издателство МАБИС.

Васил Юруков

От какво се вдъхновяваш?

От собствени преживявания и от такива на приятели.

Какво е за теб изкуството?

Изкуството за мен е храна и развлечение за душата.

Ако можеш да опишеш поезията с една дума – коя ще е тя?

Емоция.

В какво вярваш?

В Бог и в себе си.

Ще споделиш ли с читателите на Артновини 365 твой любим спомен от детството?

Имам един спомен с баба си, към който винаги се връщам, когато ми е  тъжно, или когато просто искам да се сетя за нещо наистина хубаво и да имам усмихнат ден. Надявам се, и на вас да ви хареса.
Преди години, тогава бях само хлапе, което мечтаеше да покорява световните кухни с готвенето си, бях в любимата, пълна с любов селска къща на баба и дядо. Там беше като един мини зоопарк и ботаническа (зеленчукова и плодова) градина. Като дете, това беше един безкраен свят на забавление, любов и приятели, с които се събирахме от сутрин до вечер…

И в една от тези многото сутрини реших , че искам с баба на направим кекс за закуска. С голяма готовност и типичната детска радост тичах до магазина на площада на центъра на селото, а ако знаете какво село беше по онова време…  Всички баби бяха излезнали като от портретна снимка на списание „Модерна баба 94‘-та година“ – прилежно изгладени, със забрадки и престилки и с типичните тамошни галоши – най-висша селска мода. Но всичко това беше много забавно, защото всички хора бяха толква мили, вежливи, усмихнати и общуваха помежду си. Влезнах в този магазин, който държеше една жена, очевидно привърженичка на Тодор Живковото време – леля Мара. Купих всичко необходимо и един пресен топъл хляб на който ½-та изядох по пътя към вкъщи.

Почнахме да готвим кекса, направихме го точно по рецептата на моята леля Роса (комшийката), но едно време на всички им се викаше леля, чичо, стринка и имаше някакво уважение към по-възрастните от нас, а сега…

Но когато слагахме капачката ром за аромат, нещо миришеше много странно, но с баба все пак сложихме.  А голямата изненада дойде, когато изпекохме кекса. Това беше най-големият кулинарен провал в историята на моите готварски подвизи. Защо ще попитате вие, ами ще задоволя вашето любопитство с отговор: защото дядо ми, който беше полковник, беше излял рома и на негово място беше налял ракия. Е, накрая този кекс дори и кучето не искаше да го яде!
Надявам се да сте се усмихнали и вие с мен, докато ви разказвах моята любима случка от детството ми.

Необходимо ли е да се спазват определени правила в изкуството?

Да, всеки автор спазва собствените си правила, защото изкуството е универсален източник на изказ, преживяване и предаване на емоцията от автора към читателите и не би трябвало да се слагат норми, клаузи и кавички… То трябва да носи удовлетворение на четящият го, а не цензура тук, цензура там и къде му отиде края…

Кой са твоите любими писатели?

Уилям Шекспир, Марк Твен, Л.Дж. Смит, Анн Райс, Стафани Майър, Стивън Кинг.

И какво ги прави такива?

Умението да предават реалистично стуациите, да те карат да мечтеш и да отидеш в техния свят.

Коя е твоята любима книга и защо?

Моята любима книга е „Скитница“ на Стефани Майър, защото в тази книга отлично е предаден пътят, въпросите и житейските премеждия на хората, които всички така упорито наричат аутсайдери. Освен това, тази книга представлява една етимология на това какво значи да слагаш същестуването на другите пред себе си и какво е да имаш истински приятели.

Какво е мнението ти за съвременното българско изкуство?

Мнението ми за съвременното българско изкуство е, че липсва въображение на авторите и автентичност на творчеството им. На почти всички автори, с много малки изключения, съм забелязал приликата или дори общия сюжет или идея с книга от западен такъв.

Какво пожелаваш на хората?

Бъдете здрави и по-човечни, за да може с гордост да се наричате хора.

Две души

Знаеш ли колко неща
искам да ти кажа аз сега?
С мен ли си или не си?
Две души сплетени в една,
като от приказен роман,
но с край различен,
може би леко романтичен,
а в тези времена, както винаги
романтиката закъсня!

Време назаем

Обичам те по моя си начин.

Време назаем имаме –

откраднат миг един,

момент назаем взет.

Време откраднато,

време назаем взето,

от някой друг отнето...

Момент с теб споделен –

докога време ще крадем?

Искам свое собствено да създадем.

Докога ще продължаваме така?

Дамата в черно

Тъжна в ъгъла седи –

мила, нежна, но сама.

В думите смисъл без мисъл намира.

С черна рокля и привидна усмивка –

показва тя част от своята душа.

Красива, истинска, силна и стилна.

Тя е просто дамата в черно.

Васил Юруков

Проект за корицата на първата му книга.

Художник: Лидия Алтънкова

Очаквайте скоро!