"Няма да се уморя да те обичам" от Любима Грънчарова

    Любима Грънчарова от Благоевград е млада и талантлива авторка на стихотворения. Това, което предизвиква интерес в творчеството ѝ е неподправения ѝ, различен стил. Тя издаде третата си поетична книга  "Няма да се уморя да те обичам" в Издателство МАБИС. Неин рецензент е един любимите ни български поети - Евтим Евтимов. Ето какво казва той за книгата: "Аз не познавам предишните книги, но новата ми привлече вниманието още от първия прочит.И с малки изключения нейните размисли се предадоха и на мен. Аз отдавна не бях чел книга с толкова много метафори, една от друга по-оригинални. Докато някои се опитват да объркат стихотворенията си с метафори, благодарение на тях, тя обогатява своята поезия. Поезията не се разказва, тя преди всичко е светоусещане. В нейните стихове има нещо космическо. Има сливане на земното с небесното."

За да дадем думата и на авторката, я поканихме на едно интервю, за да ви запознаем по-отблизо с Любима:

От какво се вдъхновяваш?

Вдъхновява ме красивото, доброто у хората, човечността.

Какво е за теб изкуството?

Част от моя живот.

Ако можеш да опишеш поезията с една дума – коя ще е тя?

Тази, която идва импулсивно, когато има какво да споделя.

В какво вярваш?

В добрината на малкото останали "човеци".

Ще споделиш ли с читателите на Артновини 365 твой любим спомен от детството? 

Аз обичах да си говоря с големите – възрастните хора. Винаги имаше какво да науча от тях.

Необходимо ли е да се спазват определени правила в изкуството?

Според мен не. Изкуството, когато се създава от твореца, е неговия импулс за работа.

Кой са твоите любими писатели?

Класиците.

Какво ги прави такива?

Темите им са вечни.

Какво е мнението ти за съвременното българско изкуство?

Напоследък то се профанизира, стигайки до ежедневните житейски проблеми.

Какво пожелаваш на хората?

Здраве и импулс за творчество.



    Именно в тези кратки отговори се крие нещо безкрайно, което Любима е успяла да кодира и в самото заглавие на книгата си "Няма да се уморя да те обичам". Предаваме ви импулси обич от нейните стихотворения:

Шоколадови пръсти, устни диви малини,
тъмни череши, кръгозор и мечти,
папки нежно разхвърляни,
часовник, отброяващ въздишки и дни.
Пипала смучещи щастие,
диви огньове на немощ и страх,
две картини наивно нарисувани,
неистови радост и смях.
Камбанен звън, чаши кристални,
аз и ти, плач на дете,
приказна феерия, болна илюзия,
фалш, който зове.
Динамика, монотонност, пастелни пейзажи,
сливане с еднообразна тълпа,
схеми на поведение, на обличане, на мислене,
закърняване на ума.
Бясно препускане, телевизионно облъчване,
обезличаване на качества,
душа без душа,
безхаберно продуциране на ГМО вещества.
Тъмна завеса, шарени поляни,
полет на птици, необятна синева,
напомпани ценности в крепост заключени,
накладен огън от показността.
Пътища кални, чисти надежди,
изпрани копнежи, грозно зашити мечти,
измислена нежност, подправена радост,
а там далечe отговор ехти.

*********
Слабо вино, леко газирано,
шампанизирано, налято в букет,
бутилирано в шикозна бутилка,
машинно добавен етикет.
Маси отрупани, постелки, покривки,
стелеща се многопластова тълпа,
задръстване, път без изход,
поощрение за човеци без душа.
Вафлички, локум, памук от захар,
бонбони, семки, захарно петле,
виенско колело, блъскащи се колички,
начумерено, разревано дете.
Панаир, ансамбъл, музика, танци,
празнична програма, отворени сърца,
слънце, въздух, полет, стремежи,
барикадиран хоризонт от радостта.
Здрачен акорд, небето присвито,
прощално, отпращащо ведрия лъч,
една минута откраднато щастие -
проливно изсипал се дъжд.

***************************
Отразена светлина, пречупена в очите ти,
сенки бегли шарят из плета,
пчелни кошери, прашец отронен
от пъстра, цветна леха.
Диви кози, тучни ливади,
бистри планински води,
стръмни склонове, дълбоки долове
с пълноводни реки.
Поля, шарени ниви,
слънчогледи, лозя,
пясъчни дюни, пясъчна ивица,
шезлонги, чадъри, деца.
Море, вълни разбушувани,
прозрачна, топла вода,
емоция бавно завладява
ум, тяло, душа.
Безвремие. Хоризонтът изчезва.
Само пулсация извира в мен.
Тя пълни очите със сълзи,
тя сигнализира емоционален повей.
Безвремие. Сливане на очертания.
Син необятен простор.
Крачка утолено щастие,
бягство от собствен затвор.

Любима Грънчарова

Откриване на "Приказна разходка" в Пазарджик

Уникален по рода си и единствен за сега в света проект под заглавие „Приказна разходка” ще бъде открит официално на 19 септември 2014 г в 11 часа в парк – остров „Свобода” /Пазарджик/. Скулптурната композиция на открито включва триизмерни, големи по размери макети на земното кълбо, компаса, слънчевата система, картата на България и часовника. Обучителните макети са оцветени в пъстри цветове и всеки от тях е свързан с любими приказни герои като Пипи Дългото Чорапче, Пепеляшка, Малкия принц, Ян Бибиян и други. Автори на концепцията и реализатори на проекта са артистичното дуо Светозара и Марин Кузеви, подпомогнати от екип от местни творци. „Приказна разходка” е реализирана с финансовата подкрепа на Община Пазарджик. На откриването са поканени много ценители на изкуството, приятели и колеги на авторите, както и децата от града и региона, на които е посветен проекта.

Креативна изложба от Арт Семестър 2014 в Карол

 

На 12 септември от 17.30 до 18.30 часа в Арт салона на Корпоративен университет Карол на ул. Златовръх 1, гр. София, ще се проведе изложба от проведения Арт семестър за 2014, в който участваха студенти, творци на свободна практика в началото на кариерата си, както и именити, утвърдени художници, получили признание у нас и в чужбина. Арт Семестър 2014 г. се превърна в най-цветната и емоционална образователна програма на Корпоративен университет Карол, която с креативен подход съчета финансовите знания с творчески работилници. Всички творби, създадени по време на Арт семестъра са събрани в електронен Албум. Някои от тях вече са продадени, повечето са с актуални цени, посочени от авторите. Изложбата с произведенията, вдъхновени от финансовите знания е отворена през септември в Арт салона на Карол. Изложбената площ е предоставена безвъзмездно, Карол не удържа комисиони при продажба.

Йовица Миленов, който на финала на Арт семестър 2014, демонстрира на живо как прави уникални, космически картини със спрей, беше първият автор, който продаде всички свои творби, включени в албума.

Целият албум от изложбата можете да разгледате тук.

Вижте и чуйте участниците за Арт Семестър 2014 и заповядайте да се насладите, споделите, харесате, а защо не и купите едно интелигентно изкуство, носещо своите послания за всеки един човек, които сме убедени, че ще достигнат и до вас!

Не забравяйте: 12 септември, 17.30 - 18.30 часа в Арт салона на Корпоративен университет Карол на ул. „Златовръх” № 1, гр. София.

ТРАДИЦИОНЕН ПОЕТИЧЕН КОНКУРС "ДОБРОГЛЕД" 2014

Организатори:
НЧ „Паисий Хилендарски – 1927“
Община Димово

* Конкурсът се организира всяка година по повод поредната годишнина от учредяването на читалището и във връзка Деня на поезията.

* Право на участие имат автори от цялата страна с не повече от три, непубликувани стихотворения без ограничение на тематиката.

* Творбите, напечатани в три екземпляра, поставени в голям плик и съпроводени от малък, запечатан плик с имената, адреса и телефон за връзка на автора, да се изпратят най-късно до 25 септември 2014 година на посочения по-долу адрес.

* Конкурсът ще бъде отчетен с общ рецитал на наградените и присъстващи участници на 01 ноември 2014 година от 14.30 часа в сградата на НЧ „Паисий Хилендарски“, град Димово.

* Наградния фонд е подсигурен от организаторите:

I-ва награда    – 200 лв.

II-ра награда   – 150 лв.

III-та награда  – 100 лв.

Можете да изпращайте творбите за участие до 25 септември 2014 година на адрес:

3750 гр. Димово, обл. Видин

ул. „Св. Русев“ 3

НЧ „Паисий Хилендарски“

/за конкурса/

или на e-mail: chitalishte_dimovo@abv.bg

тел. 09341/ 23 78  и  0885 52 51 13

На всички участници ще бъдат връчени грамоти и по един брой алманах "Доброглед - 2014".

Можете да посетите и страницата на НЧ "Паисий Хилендарски" - гр. Димово във Фейсбук.

ХУДОЖНИЦИТЕ НА НАРОДНИЯ ТЕАТЪР | 1904 – 1954

„Художниците на Народния театър – 1904 – 1954“ е съвместен проект на Софийска градска художествена галерия и Народния театър във връзка със сто и десетата годишнина от създаването му. В изложбата участват непоказвани произведения (скици, снимки, костюми и др.) от архива на НТ и живописни произведения от фонда на СГХГ, Археологическия музей и Столична библиотека.

Експозицията включва творби на 63-ма художници, които работят на сцената на НТ като декоратори, костюмографи, шапкари, архитекти в периода 1904–1954 г. Изложбата представлява обзор на оцелялото материално наследство на българските художници в архива на днешния Народен театър „Иван Вазов“. Този архив ни разкрива десетки нюанси от художественото майсторство на живописци като Антон Митов, Иван Милев, Сирак Скитник, Иван Пенков, Пенчо Георгиев, Преслав Кършовски, Цанко Лавренов, Дечко Узунов, Георги Попов (Джон), на колоса на българската сценография Александър Миленков, на авторите Венера Наследникова и Асен Попов.

Това е един архив, който обаче ни дава възможност да се вгледаме в творчеството на десетки имена, които голяма част от изследователите на историята на българското изкуство, с техните „оценки“ за високо и ниско, за значимо и маловажно, незаслужено са пренебрегнали – Андромаха Аргирова, Милка Океанова, Пелагия Видинска, Мария Берова (Хенинг), Миньон Миленкова, Ани Хаджимишева, Райна Ракарова, Страшимир Мачев, Иван Крилов, Тодор Пеловски и др.

 В изложбата е поставен и акцент върху едно от световните културни събития през тази година – 450 години от рождението на големия английски драматург Уилям Шекспир.

Експозицията ще бъде съпътствана с редица културни събития като лекции, концерти, научна конференция, театрални спектакли и др.

Към експозицията е подготвен богато илюстриран каталог, реализиран с финансовата подкрепа на Столична община и Министерство на културата. Част от изследователската работа по проекта е осъществена с помощта на програма „Студентски практики“, в която участват студенти от Националната художествена академия и Нов български университет.

Екипът на изложбата благодари на Държавна агенция „Архиви“, Национален музей за българско изобразително изкуство, Национална библиотека „Кирил и Методий“, Национална художествена академия, Съюз на българските художници, Столична библиотека и др.

Аделина Филева – директор на СГХГ

Павел Васев – директор на Народен театър „Иван Вазов“

Пламен В. Петров – автор и ръководител на проекта

Неда Живкова и Рамона Димова – куратори

д-р Светлана Панчева – консултант

Ренета Георгиева, Николета Гологанова, Христина Грозданова,

Станислава Жекова, Деница Илиева, Наташа Ноева,

Адриан Петков и Надежда Янакиева – проучване и аудиогидове

Николета Габровска – преводач

Ани Делчева и Таня Пунева – коректор

Илинка Чергарова – реставратор

Стефан Стефанов – технически сътрудник

Петър Димов – реклама и връзки с обществеността

Мария Славчева – счетоводител

„Еко Експрес 2000” ЕООД – химическо чистене

„Iviart” – етикети

„ArtExpress” – паспартиране и рамкиране

ЗК УНИКА АД – застраховки

Иван Фезов – транспорт

Ивайло Димов – окачване

„ДИЯ-ЕЛ” ЕООД – осветление

ИЗЛОЖБАТА СЕ ОРГАНИЗИРА В ПАРТНЬОРСТВО С:

Народен театър „Иван Вазов“

Държавна агенция „Архиви“

Столична библиотека

Национална художествена академия.

В ИЗЛОЖБАТА СА ВКЛЮЧЕНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ

И ДОКУМЕНТАЛНИ МАТЕРИАЛИ ОТ:

Архив на Народен театър „Иван Вазов“

Софийска градска художествена галерия

Национален археологически институт с музей при БАН

Столична библиотека

Частни колекции

Екипът на изложбата изказва специални благодарности на екипите и сътрудниците, оказали своята безрезервна помощ в изследователския процес - Държавна агенция „Архиви“, Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий", Съюз на българските художници, Национална художествена академия, Национален музей за българско изобразително изкуство, Столичен куклен театър, Софийска опера и балет, Музикален театър „Стефан Македонски“, Държавна опера – Русе, Полския културен институт, Градска художествена галерия – Пловдив, Русенска художествена галерия, Съюз на архитектите в България.

Организаторите благодарят персонално на Иво Хаджимишев, Златка Боджова, Иво Милев, Бочо Бочев, Красимира Врингова, Десислава Минчева, Маргарита Недева, Петя Пенкова, Боян Александров, Бисера Томова, Добрина Желева-Мартинс, Евгения Калинова, Роза Радичкова.

Изложбата ще бъде открита на 16 септември и ще продължи до ноември 2014 г.

    

Никола Кожухаров /1892 - 1971/
Баня Лука
маслени бои върху шперплат, 74 х 92 см
СГХГ

Райко Алексиев /1893 - 1944/
Илюстрация – Театрална библиотека, 1918
туш, лави, темпера върху хартия, 21 х 17 см,
СГХГ

       

   

Борис Денев /1883 - 1969/
Градски пейзаж
туш, четка върху хартия, 43 х 60 см
СГХГ

        

Никола Тузсузов /1900 - 1977/
Скици за декори от „Преломът” (1954)

Дечко Узунов /1899 - 1986/
Из Добруджа, 1939 (детайл)
маслени бои върху картон, 40 х 50 см
СГХГ

Антон Митов /1862 - 1930/
Циганче, 1897
маслени бои върху платно, 54 х 33 см
СГХГ

Анна Недкова Хаджимишева /1915 - 1994/
Проект за декори (1946/8) в Софийската опера и балет
Колекция Иво Хаджимишев

   

Иван Пенков /1897 - 1957/
Скица за декори от „Тоз, който получава плесници“ (1924/7)

Източник: Линк към събитието във Фейсбук

Васил Юруков: Изкуството е храна и развлечение за душата

Васил Юруков

Днес ще Ви срещна с Васил Юруков – една интересна личност и автор на текстове за български песни. Той е внук на народната певица Елена Юрукова, която изпълнява всеизвестната песен „Лале ли си, зюмбюл ли си“, в трио с Янка Танева и Верка Сидерова. Пише стихове и разкази от 10 години. Автор е в първия том на поетичния сборник  „Приятели в поезията“, издаден с благотворителна цел. Професионално се занимава с преводи на текстове от български на английски език и с музика – пише свои авторски песни. В момента е студент по клинична лаборатория и микробиология в Медицински университет. Васил Юруков работи и като преводач в Международна асоциация за българско изкуство по света (МАБИС). Скоро предстои издаването на първата му книга със стихове, текстове на песни и разкази в Издателство МАБИС.

Васил Юруков

От какво се вдъхновяваш?

От собствени преживявания и от такива на приятели.

Какво е за теб изкуството?

Изкуството за мен е храна и развлечение за душата.

Ако можеш да опишеш поезията с една дума – коя ще е тя?

Емоция.

В какво вярваш?

В Бог и в себе си.

Ще споделиш ли с читателите на Артновини 365 твой любим спомен от детството?

Имам един спомен с баба си, към който винаги се връщам, когато ми е  тъжно, или когато просто искам да се сетя за нещо наистина хубаво и да имам усмихнат ден. Надявам се, и на вас да ви хареса.
Преди години, тогава бях само хлапе, което мечтаеше да покорява световните кухни с готвенето си, бях в любимата, пълна с любов селска къща на баба и дядо. Там беше като един мини зоопарк и ботаническа (зеленчукова и плодова) градина. Като дете, това беше един безкраен свят на забавление, любов и приятели, с които се събирахме от сутрин до вечер…

И в една от тези многото сутрини реших , че искам с баба на направим кекс за закуска. С голяма готовност и типичната детска радост тичах до магазина на площада на центъра на селото, а ако знаете какво село беше по онова време…  Всички баби бяха излезнали като от портретна снимка на списание „Модерна баба 94‘-та година“ – прилежно изгладени, със забрадки и престилки и с типичните тамошни галоши – най-висша селска мода. Но всичко това беше много забавно, защото всички хора бяха толква мили, вежливи, усмихнати и общуваха помежду си. Влезнах в този магазин, който държеше една жена, очевидно привърженичка на Тодор Живковото време – леля Мара. Купих всичко необходимо и един пресен топъл хляб на който ½-та изядох по пътя към вкъщи.

Почнахме да готвим кекса, направихме го точно по рецептата на моята леля Роса (комшийката), но едно време на всички им се викаше леля, чичо, стринка и имаше някакво уважение към по-възрастните от нас, а сега…

Но когато слагахме капачката ром за аромат, нещо миришеше много странно, но с баба все пак сложихме.  А голямата изненада дойде, когато изпекохме кекса. Това беше най-големият кулинарен провал в историята на моите готварски подвизи. Защо ще попитате вие, ами ще задоволя вашето любопитство с отговор: защото дядо ми, който беше полковник, беше излял рома и на негово място беше налял ракия. Е, накрая този кекс дори и кучето не искаше да го яде!
Надявам се да сте се усмихнали и вие с мен, докато ви разказвах моята любима случка от детството ми.

Необходимо ли е да се спазват определени правила в изкуството?

Да, всеки автор спазва собствените си правила, защото изкуството е универсален източник на изказ, преживяване и предаване на емоцията от автора към читателите и не би трябвало да се слагат норми, клаузи и кавички… То трябва да носи удовлетворение на четящият го, а не цензура тук, цензура там и къде му отиде края…

Кой са твоите любими писатели?

Уилям Шекспир, Марк Твен, Л.Дж. Смит, Анн Райс, Стафани Майър, Стивън Кинг.

И какво ги прави такива?

Умението да предават реалистично стуациите, да те карат да мечтеш и да отидеш в техния свят.

Коя е твоята любима книга и защо?

Моята любима книга е „Скитница“ на Стефани Майър, защото в тази книга отлично е предаден пътят, въпросите и житейските премеждия на хората, които всички така упорито наричат аутсайдери. Освен това, тази книга представлява една етимология на това какво значи да слагаш същестуването на другите пред себе си и какво е да имаш истински приятели.

Какво е мнението ти за съвременното българско изкуство?

Мнението ми за съвременното българско изкуство е, че липсва въображение на авторите и автентичност на творчеството им. На почти всички автори, с много малки изключения, съм забелязал приликата или дори общия сюжет или идея с книга от западен такъв.

Какво пожелаваш на хората?

Бъдете здрави и по-човечни, за да може с гордост да се наричате хора.

Две души

Знаеш ли колко неща
искам да ти кажа аз сега?
С мен ли си или не си?
Две души сплетени в една,
като от приказен роман,
но с край различен,
може би леко романтичен,
а в тези времена, както винаги
романтиката закъсня!

Време назаем

Обичам те по моя си начин.

Време назаем имаме –

откраднат миг един,

момент назаем взет.

Време откраднато,

време назаем взето,

от някой друг отнето...

Момент с теб споделен –

докога време ще крадем?

Искам свое собствено да създадем.

Докога ще продължаваме така?

Дамата в черно

Тъжна в ъгъла седи –

мила, нежна, но сама.

В думите смисъл без мисъл намира.

С черна рокля и привидна усмивка –

показва тя част от своята душа.

Красива, истинска, силна и стилна.

Тя е просто дамата в черно.

Васил Юруков

Проект за корицата на първата му книга.

Художник: Лидия Алтънкова

Очаквайте скоро!

Изложба "България в сърцето..." на Димитър Лопарски в галерия-музей "Класика"

На 18 юни в галерия-музей „Класика“ в София бе открита изложба на художника Димитър Лопарски под наслов „България в сърцето...“. Колоритните картини с ярко присъствие на българският дух и фолклор създадоха задушевна обстановка за всички гости на откриването, повечето от които също са хора на изкуството. На фона на картините на Лопарски на живо в галерията се носеше пленителната музика на Владислав Стоилов, който посвири на кавал.

Фото: Филип Данчев

Димитър Лопарски е роден на 02 октомври 1967 г. в София. От двадесет години активно участва в художественият живот на България. Работи с маслени бои върху платно предимно в областта на пейзажа и портрета. Живописта му е вдъхновена главно от българския бит и култура. Излагал е свои произведения и в Сан Диего - САЩ. Негови картини са притежание на колекционери от няколко континента. 

Фото: Филип Данчев

За себе си Митко казва: 

"Във всяка моя творба се опитвам да внеса българският дух и топлината на нашата природа. Въпреки, че нравите на българите са се променили с годините, обичаите и празниците ни карат да извадим на показ онова, което ни сплотява и ни кара с гордост да се наричаме българи."

Фото: Филип Данчев

За Митко галеристката Виолета Панайотова казва: 

„Светъл, спокоен и усмихнат човек. Обича да рисува, има добро и щедро сърце, знае си цената и със спокойна увереност подкрепя каузи и идеи, които му допадат, защото могат да помогнат някому. Добър приятел и делови партньор. И като бонус към всичко това - интересен и изненадващ с посоките на творческото си дирене художник, когото си струва да опознаете...“

Фото: Филип Данчев

Изложбата в галерия-музей "Класика" ще продължи до 2-ри юли 2014 г. 
Адресът на галерията е: 
гр. София, ул. "Юрий Венелин" №32.
Заповядайте и се насладете на българското изкуство!








Картината "Цигуларят" се продава с благотворителна цел за деца в нужда! Повече за инициативата - на място в галерията!

"Цигуларят"