Онова което прави един Творец Велик е...

Онова което прави един творец /певец, музикант, писател, художник/ велик не е задълбоченото познаване на теорията в дадена област или майсторското И владеене. Величието се Дължи на неговото Желание, да Създава/да твори/ да изразява Собствената си Емоция именно чрез пеене, писане, свирене и рисуване! 

                                                                                                         Христо от Лясковец

На гости на Мери от Амфибия

Би ли се представила с няколко думи? 

Да, разбира се ще се представя. Аз съм Мери от Дует “Амфибия”. Весела. Емоционална. Винаги много положителна и усмихната. Зареждаща. 

Kъде е Твоята родина - този град, в който живееш сега, или там, от където Душата идва? 

По принцип съм родена в град Горна Оряховица, но ако трябва да гледам от гледна точка на душата, мисля, че сме от други нива на осъзнаване - от космоса. Там е нашата родина. 

Много важен и крещяш въпрос за мен е: „От къде черпиш Вдъхновение, първо като човек, после като творец?” 

Не мога да ти кажа от къде точно черпя вдъхновение, на мен така ми се дава. Разбираш ли ме?! Но иначе музиката ми е истинското вдъхновение. Тя за мен е невероятна сила и голяма енергия. После е детенцето ми. Ако искаш ми вярвай, само да го погледна в очите и абсолютно всичко забравям. Много ме пречиства. Ние сме положителни хора по принцип и в тази насока така мислим и действаме. Може би от там идва самото вдъхновение, от самата положителна настройка. 

За мен е изключително голямо удоволствие да разбера от теб в разговора преди самото

интервю, че ти си и певица.До този миг аз те знаех само като човек, а въпроса ми е кога започна твоята кариера на певица? 

(Красив и дълбок смях на радост, придружен с очарователната и усмивка). Сега ще

те смая относно нашата кариера на певици! Казвам „нашата“ защото винаги със сестра ми сме пели двете от три годишни. У дома се скачаше, непрекъснато се въртяха плочи на Лили Иванова, Васил Найденов, Мими Иванова. Имахме си любима песен „15-десeт лалета“ и буквално надувахме главите на нашите родители с тази песен. И така започнахме да пеем от съвсем малки.

Друг деликатен въпрос от моя страна е: След като си певица и имаш втора превъзходнапрофесия - да си майка, как съвместяваш и двете неща едновременно? 

Ако трябва да съм откровена – трудно, но се опитвам всячески да намеря баланса. Според мен трябва да се балансират нещата. По малко се занимавам с музика, а през другото време гледам детето си и все пак ми е изключително трудно. Но нали знаеш: мерака е голяма работа! Когато

човек има желание и мерак, няма значение за какво се отнася, то се получава и става. 

От къде идват темите за твоите песни или за вашите, ако трябва да съм точен?

На този етап са за моите. По принцип сестра ми е в отпуск по майчинство и си гледа момиченцето. Аз се свързах с един млад композитор от Ловеч-Камен Конов, който ми изпрати няколко негови песни и аз усетих някак, че на този етап от моя живот, аз съм динамична и енергична личност и обичам ритъма. Така предпочетохме да запишем три песни в денс вариант (бързи и енергични парчета). Свързах се с него в социалната мрежа „случайно или не“... е, ти знаеш, че няма случайни неща. След като се свързах с него, той ми прати музика, чух я, хареса ми и така ги направихме. На английски текстовете са негови, а на български са мои. „Аз летя“ и „Ти беше“ са мои. Клиповете са направени от „Kart studio”, а записите са правени във Велико Търново в „Spot music” на Добрин Пелтеков. 

Може ли да се каже, че музиката, която изпълняваш отговаря на твоя темперамент в момента? 

Да. Разбира се, че може да се каже, защото е така на този етап.
Много ме вълнува мен специално, как успя да разчупиш оковите на малкия град и се разшири към нещо по-голямо? 
Въобще не ми представляваше никаква трудност. Казах си, че така ще бъде. Казах си, че това ще е музиката за сега, динамична и енергична, и го направих. Не съм се впрягала в някакви задълбочени мисли, които пък да ме променят оттам нататък. Просто действам интуитивно.
Робуваш ли на правила? 

(Голяма и чаровна усмивка-веднага след като чу въпроса ми) Ау, въпрос с повишена трудност. Ако трябва да съм откровена твърдо не! Не! Не! (и избухна в смях след последното не). Ужас! А смятай, че трябва да учим детето на правила! 

Странно! 

Много странно. Според мен всичко има лимит и се разпростира в него. Стигнеш ли до него не трябва да го прескачаш. С това нещо се съобразяваме по някакъв начин. Но за правила, някой да ми каже нещо да го направя по неговия начин не по моя- не става! Става така, както аз го искам и съм решила, че ще бъде, а не по друг начин. 

Какво те зарежда за даден текст за да продължиш напред и да го завършиш? 

Единственото нещо, което трябва да ме зареди е спокойствието. Вътрешната ми свобода и хармония. Когато ти си настроен на тези вибрации, всичко се случва. Но имаш ли дисбаланс няма, как да се случат нещата. 

Трудно ли е да си певец и творец с България? 

Искаш ли да бъда откровена? 

Не!

(Тогава тя отново избухна в смях, защото очакваше да кажа заветното Да, но не го направих-провокирах).Но аз не мога да лъжа и ще бъда откровена. Изключително трудно е да твориш и да правиш каквато и да е музика в България. Нали чуваш каква музика върви навсякъде, харесват ли ти песните, сега ти бъди откровен? 

Някои само. 

И за мен е същото по принцип. 

На какво ниво е българската култура и музика според теб? 

Не бих казала, че сме на ниско ниво. Имаме много добри изпълнители и певци с изключителни гласове и техника на пеене. Но понякога има и неща, към които не трябва да се насочва вниманието. Според мен трябва да се насочва вниманието на хората към красивите неща. Поне аз така мисля. 

Като оставим настрана другите, ти къде се поставяш в творческата пирамида? 

Имаш в предвид от 1 до 10 или?!.. Не съм на ниско стъпало. Мисля, че съм там, където трябва да бъда в момента. Всичко е развитие на духа. Ти я имаш тази дарба и заложба но, трябва да я развиваш с годините си. И не трябва да отстъпваш, а да продължаваш смело напред. Мисля, че нивото ми е достатъчно добро. 

Какви са бъдещите ти творчески планове? Ако се има в предвид моето мнение е, че не ги издавам всичките преди да ги осъществя, при теб, как е? 

Не мога да ти отговоря на този въпрос! 

Не можеш защото нямаш отговор, или защото не искаш да ми кажеш? 

Просто нямам отговор. Тази година написахме и издадохме три песни, които се въртят по няколко радиостанции, но като цяло не съм мислила за догодина какво точно ще правя. Сега съм се съсредоточила над детето си, защото е първокласник на есен и вниманието ми е към него за момента. 

 Един от последните ми въпроси, които дефатко можеше да е един от първите е: Как толкова бързо успя да приемеш поканата-предизвикателство, за това интервю с теб.

Какво се случи? 

По принцип си изключително приятен човек, предразполагаш хората, не създаваш „стегнатост“, има една свобода около теб. Хората не можеш да определиш само по очите, а и по думите. Веднага след като ми предложи да направим интервю, аз прецених, че няма да имам проблем да дойда, да се срещнем и да го направим. 

Благодаря ти. Аз съм човек, който последните няколко години достатъчно много Добавя Стойност на хората около себе си и при условие, че ти се вряза в моята орбита, успя ли да усетиш самата стойност? 

Да, разбира се, че усетих тази стойност. Ти оцени някои неща в мен, таланта, самата музика. А и ме оценяваш като човек. Нали знаеш-случайности няма. Само да поясня, че стана изненадващо и нищо не е подготвяно предварително. Просто всичко стана в рамките на 5 мин. Ти ми писа, аз ти отговорих, после се чухме и аз дойдох-светкавично.(Отново смях и очарователна усмивка). 

Защо вмъкна думата светлина в разговора преди това? 

Защото за мен хората са два типа: Светлина и Тъмнина. С начина си на действие и мисли хората дават светлина. Това е усет и аз няма как да не го усетя. А има хора, които са точно обратното за огромно съжаление - живеят с тъмнина. 

Какво ще пожелаеш на читателите на Аrt novini 365? 

Искам да им пожелая най – вече да са благословени, да мислят много положително, независимо от трудностите в тази държава. Просто да са весели, да бъдат обградени с креативни, можещи, знаещи хора. Няма значение млади или стари са те. Трябва да могат да се забавляват и да се радват като децата. От изключителна важност е да си заобиколен от такива хора. 

Последния ми призив е: „Моля Родители Наблюдавайте играта на Вашите деца!“ А ти склонна ли си да наблюдаваш играта на твоето дете и съответно природата, която те е създала да наблюдава теб? 

Аз непрекъснато наблюдавам играта на своето дете. Това става интуитивно. Толкова много съм свикнала с него, че не го оставям на произвола, а непрекъснато е в обсега на погледа ми. Това може ли да означава, че и теб може някой да те наблюдава така? 

Не знам точно, може би силата от горе. Интересен въпроса ми зададе и сега наистина ме вкара в дълбок размисъл! Не знам дали съм наблюдавана, но съм водена при всички случаи. Усещам се водена, направи това, така ще стане, ето тук ще отидеш – ей такива неща. Когато се себеосъзнах станах още по-силна. 

Струва ми се, че в думата „наблюдаване” има нотка на съпротивление, но когато кажем, че сме осъзнали, че сме част от всичко, което ни заобикаля се появява другата страна на монетата и сякаш ставаме по-отворени и достъпни. Защото когато знаем, че сме наблюдавани, май ни се налага да се крием?!... 

Аз мисля, че никой не обича да е наблюдаван. Всеки е стресиран по някакъв начин. Прав си, че думата „да те наблюдава“ не е приятна и то никак. Знаеш ли, надявам се един ден хората да станат по-добри, по някакъв начин да отворят сърцата и душите си, и да бъдат себе си. Защото човек дълбоко в душата си, някъде там, на много дълбоки нива е прекрасно човешко същество. Но с времето нещата, които се случват допринасят за изкривяването им по пътя. 

Защо един ден, не може ли сега? 

Ами, да аз нямам нищо против и сега да станат нещата. Пожелавам го на всички от сърце. Но моят призив е да бъдат себе си. Да не робуват абсолютно на никого, за нищо. 

За мен беше един малък празник и да се срещнем в този прекрасен парк зад Съда в Горна Оряховица, заобиколени от деца(защото децата са чиста енергия и светлина). Да ти БлагоДаря за пореден път, защото така ми е тръгнало да го правя към теб от сутринта. И да ти кажа отново Намас‘те! 

Намас‘те, Христо! 

 Интервюто се проведе пред погледите на много деца в парка зад Съда в Горна Оряховица, щъкащи из парка, радвахме им се, усмихвахме им се докато течеше самото интервю. Този миг беше много красив. Избрах го там, защото съм привърженик на природата...

Филип Данчев и романът му - "Да бъде приключение"

         Днес ви представяме Филип Данчев – един съвременен писател в началото на своя творчески път, с множество разкази и вече издаден първи роман през юни т.г. – "Да бъде приключение", написан съвместно с Ива Касабова. Предстои издаването на следващия му роман „Глупакът от Монсегюр”, както и сборник с исторически разкази „И Рим остана свободен...” .  По образование е с френска филология, а по професия – водещ на новини в БНР.

В това интервю можете да се запознаете с неговата творческата личност.

Здравей, Филип. От какво черпиш вдъхновение за творчеството си?

Здравей. По принцип всяко нещо може да ми послужи като стимул за писане, да предизвика вдъхновение. В моя случай много зависи от това, дали става въпрос за разказ или за роман. Разказите ми например са вдъхновени предимно от случки, които съм наблюдавал във всекидневието, в живота край мен. Това може да са хората, преминаващи през един подлез, пресрещани от момиче, което раздава листовки (както се роди „Вечер над града“), жена на улицата, която изостава от кавалера си, който пък изобщо не забелязва, че тя е изостанала от него (точно това използвах в „Проверката“), някоя легенда, която ме е впечатлила и съм преработил през своя си мироглед (такива са „И Рим остана свободен...“, „Тезей“, „Зама“) или нещо, което съм преживял сам (например „Щастливецът“). Понякога може дори да е някаква философска идея – макар че това определение ми звучи твърде сериозно – както стана със „Свободната воля“, „Лудост“ или „Човекът без мнение“. А може дори да е представа или картина, която се е появила в ума ми, както се получи с разказите „Целувката“ и „Балада за един несретник“. Във всеки случай при разказите вдъхновението идва от някакъв относително мимолетен стимул.

При романите е по-различно, доколкото първо се появява идеята, която ме интересува, която е привлякла вниманието ми трайно и след това, започвайки да я разработвам, постепенно идва и вдъхновението. За „Да бъде приключение“, който написахме съвместно с Ива Касабова – съмишленик в писането, водещата идея беше силата на въображението, благодарение на която човек може да постигне много, да преживее невероятни неща, независимо от конкретното си битие, което понякога може да е доста объркано. При всички случаи вдъхновението е на основата на нещо, което по един или друг начин ме е впечатлило, а за мое щастие все още наблюдавам света с любопитство и широко отворени очи.

Кога и как започна да създаваш своите произведения?

Някак на шега. Или по-точно – от любопитство, да видя дали ще ми бъде интересно и как ще ми се получи. Това стана относително късно – бях на тридесет и пет или тридесет и шест. Тъй като винаги съм обичал да пиша писма и приятелите ми винаги бяха възхитени от тях, от начина по който ги пишех, един ден се попитах какво ли ще стане, ако се опитам да напиша разказ. Опитах и не се получи зле. Разбира се, далеч не беше добър, но тогава усетих, че ми е приятно да пиша не само писма. Същевременно си давах сметка, че имам много да се усъвършенствам. За мой късмет попаднах в интернет на онлайн-курсове за творческо писане, които бяха организирани от „Barnes & Nobles“ (за съжаление тези курсове отдавна са прекратени) и се регистрирах. Английският ми далеч не беше на добро ниво, но можех да чета спокойно. Всеки курс беше разделен на осем лекции, които биваха обсъждани от участниците. Към тях имаше упражнения за курсистите, които също се коментираха. Практически не участвах, но четях всичко, което се правеше, попивах всеки един съвет или идея. Впоследствие попаднах на една чудесна книга на същата тема: „Курс за творческо писане“ от Йосип Новакович, в която също могат да се открият ценни идеи. Самият Новакович започва книгата си с думите, че на всеки съвет трябва да се гледа като на идея, а не като на правило; че всеки трябва да изпробва дадените съвети, да прецени дали те му подхождат и ако почувства, че те не са за него – да ги отхвърли с чисто сърце. През цялото това време продължавах да пиша разкази, като се стараех да прилагам наученото по начин, който да ми подхожда, да експериментирам, за да усетя стила, в който се чувствам най-добре. Това е и причината сред разказите ми да има и такива на историческа тематика и любовни, и чисто житейски истории, но и фантастика, фентъзи, някои с по-философска насоченост.

И тъй като вече имах натрупани разкази, реших, че ще е добре да ги кача в един блог, поне да видя как ще бъдат възприети от хората, които са най-добрият критерий. Речено – сторено. Малко бях изненадан, че започнаха да се приемат добре. Постепенно се запознах и с други хора, които също пишеха разкази. Един от тях беше Ива Касабова, с която си допаднахме като интереси, като теми, започнахме да обменяме идеи, да си помагаме, докато се стигна до написването на няколко съвместни разказа. Някак си от самосебе си се появи идеята да напишем роман. В началото започнахме почти на шега, някак без самите ние да вярваме, че ще имаме силата и умението да го завършим. Обмислихме идеята, спряхме се на тема, която вълнуваше и двама ни, изградихме структурата и започнахме да пишем. Оказахме се добър тандем, доколкото се допълвахме чудесно, единият издърпваше другия, когато попадне в криза, после другият издърпваше първия. Постепенно започнахме да гледаме на работата си все по-задълбочено, да изпиваме все повече и повече отделните сцени, докато накрая романът беше завършен. Сега работим върху втория си роман, който е пред завършване.

Какви са темите, които влагаш в творбите си?

Както споменах, темите са най-различни. Любопитен съм към света, интересувам се от доста неща и всяко нещо може да ме вдъхнови. В крайна сметка обаче всичко опира до хората. Единствената тема са хората. За тях разказваме, за тях пишем. Та какво по-интересно може да съществува от човешките взаимоотношения в необятната им палитра? Дали темата ще са взаимоотношенията в една любовна двойка или между двама приятели, дали ще е борбата за постигането на някаква мечта, дали ще става въпрос за духовно израстване – всичко е до хората и взаимоотношенията между тях. Може да се каже, че донякъде бягам от всекидневната проблематика, доколкото животът ни не е лек и така или иначе ние го живеем всеки ден. Всеки ден се сблъскваме с него и с грозната му страна, а когато човек отваря една книга, било то роман или пък просто се спира на някой разказ в блога ми, той най-вероятно иска да избяга именно от трудното си всекидневие, да помечтае, да се пренесе някъде – било във времето или в пространството, да изживее нещо приятно. Разбира се, „приятно“ не означава „лековато“. Във всеки случай винаги се старая да внеса някаква светлинка, да дам някаква надежда, че може да се живее и по-добре, че можем да направим живота си поне малко по-хубав, по-красив.

Иначе като жанр... според мен всичко е до голяма степен изграждане на среда. Вземете например филма „Междузвездни войни“. Заменете космическите кораби с коне, лазерните оръжия – с пищови, лъкове и стрели, а Звездата на смъртта – с форт и ще получите един класически уестърн. Мисълта ми е, че една и съща история може да се пресъздаде както в средновековна атмосфера, така и в съвременна среда и да носи едно и също послание.

Вярваш ли в нещо и в какво?

Според мен вярата и надеждата винаги съдържат в себе си доза неверие. Предпочитам убедеността. Когато човек е убеден, той не вярва, а знае, сигурен е; докато когато вярва... едно е да кажеш: „Вярвам, че ще си взема изпита“, друго е да кажеш: „Убеден съм, че ще си взема изпита“. Та ако говорим за убеждения, убеден съм, че човек може да постигне много повече, отколкото е в състояние да си представи, стига да отхвърли съмнението на хората, които неминуемо ще се появят с изрази като: „Да не мислиш, че е толкова лесно?“, „То, ако ставаше така, всички щяха да са го направили...“, „Къде ще се мериш с този или онзи?“ и всички подобни семена на съмнението. Докато човек не опита, няма как да знае дали наистина даденото нещо е невъзможно (разбира се, едва ли някой в България дава зор да стане президент на Съединените щати, например). Естествено, че има фактори като възраст, които действително не позволяват много неща, но въпреки това съм убеден, че повечето ни човешки мечти са напълно осъществими.

Кои са любимите ти автори?

Не един и двама. На първо място Умберто Еко; за мен няма такъв гений, който да съчетава огромна ерудиция и талант. Друг, за когото веднага се сещам, е Гор Видал с тънката му, жилеща сатира – достатъчно е да си спомним неговият „На живо от Голгота“. Неоспоримо е майсторството и на Стивън Кинг, макар че този жанр не ми е много по вкуса и вероятно затова не съм писал нищо в тази посока. Няма да подмина и Ерве Базен с неговата трилогия „Писъкът на совата“, „Смъртта на кончето“ и „С глава в стената“, който – за мен – е един от майсторите на психологическата дисекция, ако мога така да се изразя. Няма да подмина и „Малкият принц“ от Екзюпери – книга, която е толкова многопластова, че в даден момент звучи дори езотерично. Разбира се, далеч не мога да се огранича само с изброените. Така или иначе този въпрос едва ли има точен отговор, защото сме живи хора и се променяме, развиваме се, а оттам се променят вкусовете и предпочитанията ни. Ако не е така, значи сме мъртви.

Необходимо ли е да се спазват определени правила и норми в изкуството?

Според мен, независимо от вида изкуство, правилата трябва да се научат много добре, за да бъдат нарушавани майсторски. Проблемът е, че докато се изучават, се случва човек да свикне с тях и впоследствие да забрави да ги промени „по свой образ и подобие“, да ги прилага в съгласие със своето светоусещане. Тогава може да се получи майсторски изпипана творба, която да няма дух. Ако изучаването на правилата се пренебрегне има опасност човек да реши да твори както намери за добре. Тогава е възможно да се получи нещо наистина добро, но в повечето случаи се наблюдава съсипването на иначе добра идея. Златната среда не случайно е Златна.

Какво е мнението ти за съвременното българско изкуство ?

Независимо за какъв тип изкуство става въпрос, има много добри творби, но нерядко те страдат от вторачването в битието ни. Далеч съм от мисълта, че трябва да бягаме от него (и да искаме не можем), но прекаленото фокусиране в калта на живота често пъти оставя тежък привкус. Някой беше казал, че литература, която навява отчаяние, е престъпление, но според мен това се отнася за всяка една област от изкуството. От друга страна, ако се фокусираме единствено върху житейските проблеми в България, никога няма да можем да „пробием“ навън: те са твърде неразбираеми за хората, които не са живяли тук, които не са преживяли това, с което се сблъскваме почти всекидневно. Канадски филмов критик беше писал, че този проблем се наблюдава и при канадското кино: то е толкова насочено към местните проблеми на канадците, че е неразбираемо за хората извън Канада. И действително, да се сещате за някой канадски филм? Пак казвам: това не означава, че трябва да пренебрегваме действителността или да я замаскираме в шарени багри, но прекомерното й експониране вреди не по-малко от нейното пренебрегване. Действието в един роман например може да се развива в България, героите да са българи, но историята да е описана по възможност така, че да е разбираема за всеки един човек по света (а далеч не всеки би разбрал да речем, как може хем да е модерна столица, хем булевардът да е в дупки; хем да е нов „Мерцедес“, хем да е с допълнително монтирана газова уредба). Тогава ще имаме реалния шанс да излезем по широкия свят, защото талантите ги имаме.

 Можете да откриете разказите на Филип Данчев и Ива Касабова в блога им:

http://malkiatprintz.blogspot.com/

или да ги последвате в тяхната страница във "Фейсбук":

https://www.facebook.com/IvaKasabova.FilipDancev 

Писател от Лясковец с Успешни книги

Продължениe на една от най – успешните си книги – „Африка в моето сърце” подготвя писателят Христо Христов, по – известен сред почитателите си като Христо от Лясковец. Младият творец обещава много вълнуващи пътеществия, запомнящи се моменти и мъдри послания, с които ще зарадва читателите на най – новата си книга. През есента на миналата година авторът направи дебюта си пред публика с представянето на книгата си „Христо от Лясковец и Приятели”, кадри от което можете да видите в следващото видео: