Автентичен Възрожденски колорит...

В продължение на седмица (краят на август - началото на септември) творците пресъздават в багри прекрасната природа и автентичния възрожденски колорит на архитектурно-историческия резерват и на свой ред ще зарадват ценителите на изобразителното изкуство.

 Възродил съществувалата през осемдесетте години традиция на подобни форуми в региона, пленерът успешно се вписва в съвременната културна политика на Община Габрово, насочена към открит диалог и партниране с различните творчески организации. 

 От първото си издание през септември 2005 г. до сега пленерът следва своите цели: да даде възможност на габровските творци да се срещнат с колегите си от страната и чужбина, да стане основа за попълване на живописния фонд на Художествената галерия (по статут участниците даряват по 2 картини, част от които остават в галерията) и да се превърне в истински празник за изобразителното изкуство.

 В края на пленеря творбите ще бъдат изложени в Художествена галерия “Христо Цокев” –

Габрово. 

 Той се организира от Община Габрово, съвместно с представителството на Съюза на българските художници - Габрово и Художествена галерия "Христо Цокев".

"Да бъде приключение" и Ива Касабова

Ива Касабова е автор както на множество разкази, така и на романа “Да бъде приключение”, написан съвместно с Филип Данчев, когото Ви представихме преди дни. Ентусиаст, който гледа на живота с любопитство и е любопитна за всяко ново достижение в почти всяка една област на човешкия дух, Ива не се отказва от надеждата си, че хората в България могат да живеят много по-щастливо, ако престанат да се сравняват с когото и да било и се обърнат към своите корени. 

 От какво черпиш вдъхновение за творчеството си? 

Не предполагах, че един такъв въпрос ще ме затрудни да отговоря, но действително ми е трудно да посоча конкретен източник на вдъхновение. Винаги съм си се представяла като разказвач на истории, който би се радвал ако някой се заслуша в разказа. Ако освен това се развълнува или замисли над историята, това вече е истинско постижение. Някои от историите ги измислям, други наблюдавам в реалния живот, а понякога съчетавам реална случка с въображаема за повече въздействие. Ето сега дори мога да кажа спокойно, че хората, типажът им, е един от източниците на вдъхновение. Например в разказа “Из дневниците на несподеленото” има определен типаж хора. Разбира се историята е измислена, но терзанията на героите могат често да се срещнат в хората около нас. Друго, което би ме накарало да напиша дадена история, е определено състояние, както в “Падналият ангел”; чувството на несигурност, сломеният дух, както и неразбираемото и необяснимо чувство – любовта. “Любовта е състояние на духа – му казваше ангелът, а той все не я разбираше и продължаваше да пита...”. 

 Има разбира се и моменти, в които просто изпитвам необходимост да напиша нещо, без да имам предварителна идея. Тогава просто взимам двама – трима или повече герои, представям си ги как изглеждат и ги забърквам в някаква история. Така се роди разказът “Да свалим картите”. Мога да кажа, че това е най-забавния начин на писане, като децата когато играят с играчки и си фантазират разни случки, за да се забавляват. 

 Кога и как започна да създаваш своите произведения? 

 Всъщност първите ми опити са още в тийнеджърска възраст, но не бях постоянна и нямах време за писане. Тогава много преувеличавахме, измисляхме, доукрасявахме разни лични случки, за да е по-интересно като си говорим. Може да се каже, че тогава съм измислила и първите си разкази с неочакван край, както и много тийнеджъри по света вероятно, но аз действително се опитвах да ги запиша. Е, тогава така и не ми остана време. После изоставих тази идея и животът ме завихри в друга посока – работа, семейство, дете. След раздялата с бащата на сина ми имах достатъчно време за писане. Синът ми беше малък, лягаше си рано и аз пишех своите истории вечер. Истинският стимул обаче дойде неочаквано. Попаднах на един разказ на Стефан Кръстев в blog.bg, който ме впечатли. Тогава създадох и своя блог. Публикувах няколко кратки истории и се изненадах, че предизвикват интерес или дебат. Спомням си, че Филип Данчев, с който сме съавтори на романа “Да бъде приключение”, беше един от любителите на историите ми. Той много ме е окуражавал да пиша и продължава да го прави. 

 Какви са темите, които влагаш в творбите си? 

Темите? Ами темите, може би са най-експлоатираните в изкуството: за любовта, приятелството, ревността, недоверието, изневярата... да кажем, че са чисто човешки, но те не са в основата. В основата на историята за мен е важен героят, неговите чувства, мисли, философия, постъпки, подбуди, заблуди, дилеми... С Филип често сме си приказвали, че, според мен, ако няма някаква труднорешима дилема пред героя, историята не е достатъчно интересна. Хубаво би било читателят да се запита как би постъпил самият той, ако беше на мястото на героя, но не всички истории трябва непременно да имат такава задача. 

 Вярваш ли в нещо и в какво? 

 Вярвам в Бог. Вярвам, че таланта, мисълта и въображението са божията частица в човека. Изкуството само по себе си е резултат на този Божи дар, с който човекът е привилегирован. Е, някой е надарен повече, друг по-малко, но човек без такъв дар няма. Затова винаги съм смятала, че когато човек влага част от себе си в своята работа – независимо дали е шивач, обущар, създател на мебели, че дори и търговец – е надарен с инструмент от Бог, благодарение на който твори. Затова е непонятно за мен да се използват даровете за създаване на разруха и унищожение – оръжия, системи за ограбване на хората, механизми за влияние и манипулации и т.н. или както му казвам “злият гений”. Има разбира се различни философии и дуалистични учения защо едни хора използват ума си за добро, а други за зло, но за мен творчеството в човека е Божий дар, който едни използват, а други пропиляват. Филип има история на тази тема, засегнал я е в разказа си “Невъзможност”. По тази причина и съм убедена, че човек е най-щастлив когато работи това, което му се отдава най-добре и се чувства във вихъра си. Най-ужасното престъпление, което може би родителите извършват, е да ограничават творчеството в децата си – разтуряло, блуждаело, не си учело уроците, защото пак се е занимавало с “глупости” и прочее – е може би възпитателно за съвременния светски човек, но е необходимо на децата, за да открият какво наистина им харесва и умеят да правят. Аз съм печатар по професия и харесвам работата си, чувствам се във свои води; за писането не мисля, че съм кой знае какъв талант в сравнение с други автори, но със сигурност ми харесва да пиша. Така, че дали като хоби, дали като професия, човек би трябвало да използва въображението си и да не се съмнява, че е създаден творец, а щом е творец трябва да твори. 

Кои са любимите ти автори? 

 Не съм се замисляла за авторите като цяло. Имам по-точно любими книги: “Малкият принц”, “Параграф 22”, “Пилето”... Тери Пратчет е един много интересен автор със страхотно въображение и чувство за хумор. Трудно ми е да определя някой като любим и по-малко любим или просто харесван. Всичко зависи от това какво ми се чете според настроението. Може да бъде фантастика или фентъзи, криминален роман или ужаси и ако ме впечатли книгата, значи авторът си е свършил работата. Например изчетох “Хари Потър” с интерес, но не бих се впуснала да чета всичко на Джоан Роулинг, само защото ми е харесала историята за малкият магьосник. Всяка книга ме пренася в свой собствен свят, в който преживявам нещо вълнуващо или не чак толкова, затова стилът на автора е по-малко значим за мен, отколкото историята, която е разказал. Разговарях веднъж с човек, който непрекъснато чете и когато му казах всичко това, той ме определи като потребител, а не, да речем, като ценител. Вероятно е прав, но аз съм много откровена, когато става въпрос за изкуство и ако някоя картина не ми харесва, не се притеснявам да го изразя, независимо, че всички смятат художника за гений. Може би така: както творецът твори според възможностите си, по същият начин и публиката го оценява според възможностите си и не мисля, че лицемерието може да промени това. 

Необходимо ли е да се спазват определени правила и норми в изкуството?

 Предполагам, че би било добре да се спазват определени правила и норми, но аз не ги спазвам, защото не ги знам. Филип беше намерил материали за творческо писане и имаше упражнения, за да се развият уменията на желаещият да пише. Опитах едно – две упражнения и нищо не се получи. Не мога да внимавам за нормите и правилата и това вероятно е грешка. Затова нямам нищо против историите да преминават през сериозна редакция от хора, които имат необходимите знания, за да се подобрят творбата. Така или иначе, със или без правила и норми, всеки човек има свой собствен почерк. Моите правила са три: историята трябва да има начало, среда и край. Началото трябва да е интригуващо, за да подтикне читателят да чете по-нататък, в средата трябва да се изложи основното, а в края – развръзката. Въпреки че много от историите си оставям с отворен край, не мисля, че имам такава, която внезапно свършва и не се разбира какво се случва на финала. Отвореният край е например, когато героят попада в болница, но дали ще излезе жив от нея, предоставям на читателя да реши. Обичам да оставям по малко надежда, че може да стане някакво чудо и героят да се измъкне, пък макар и на косъм. В “Да бъде приключение” е описано това чувство, когато героинята иска да доразвие края на историята, която й разказват, защото се надява, че нещата могат да се подредят по по-благоприятен начин. Така че нека читателят допише края както му се иска да бъде, дори го демонстрирах в блога си преди години когато един от читателите беше останал разочарован от края на “Да свалим картите”. Тогава специално за него написах още един край, като продължение, за да му покажа, че не е задължително историята да свърши точно сега и точно така, както съм я завършила, а може да си я пресътвори. 

 Какво е мнението ти за съвременното българско изкуство?

 Мнението ми за българското изкуство е, че няма достатъчно поле за изява. То все още е заложник на протекции и спонсори. Има страхотни музиканти например, които свирят по клубове, но нямат път за развитие. Има много творци, които се реализират отвъд границите на България, но тук никой не чува за тях. Българското изкуство е по-живо от всякога. Хората творят и има наистина страхотни таланти. Интернет е едно добро поле за изява, но липсва професионалната помощ за развитието на таланта на даден автор. При писането например това са редактори, критици, хора, които би трябвало да дадат професионален съвет, за да помогнат на твореца да се изгражда и развива. Но в България почти във всичко е така. Хората

са самоуки в много области на живота, може би защото все още не сме погледнали на тази професионална помощ като на инвестиция или пък няма изградени механизми по които да се финансират, издирват и тласкат напред бъдещите хора на изкуството. В повечето случаи се търси бърза възвращаемост на капиталите и затова се набляга повече на онези продукти, които се доближават като стил до вече хитови и добре пласирани идеи. Изключително много се дразня когато някой български певец бъде сравнен с някой чуждестранен, например да нарекат Тони Димитрова – българската Джанис Джоплин заради специфичния, дрезгав глас, но като оставим тази единствена прилика, която дори не е съвсем пълна, защото Тони Димитрова има по-плътен глас, двете певици нямат нищо общо като стил, тематика и темперамент. Тони Димитрова има свой собствен репертоар, глас и талант и може да постигне много на световните сцени. Затова съвсем не е нужно да се сравнява с когото и да било, сякаш е нечия имитация. Изобщо, българското изкуство трябва да си създаде свой собствен характер. Нима латиното, регето или който и да било стил търсят начин да угодят на пазара? Те са такива, каквито са и пазара ги иска точно защото са такива, каквито са. Има много примери, в които се изумявам на парадоксите, на които ставам свидетел. Например скоро гледах американски филм – “Колибри”, в който за музикален фон имаше българска народна музика. В същото време в българските филми се използва чужда музика, това може да се види дори на трейлърите на филмите. Нека си припомним също, че най-доброто ни представяне на Евровизия е през 2007 г., когато Елица Тодорова и Стоян Янкулов спечелиха пето място с песента си “Вода”, което е жив пример за това, че българското изкуство може да бъде харесано и без да се стреми да имитира успешните вече продукти. Живеем във времена, в които до голяма степен идеите са изчерпани и точно затова мисля, че България има много какво да даде на света – тази специфичност на гласовете, съчетанието на богатия български фолклор с други стилове или импровизации, изпълнени с много музикалност, защото такава не ни липсва. Ниското ни самочувствие обаче или липсата на опит и изобщо цялото това самоучение и напипване на нещата на принципа проба – грешка, а може би и недостатъчното финансиране на изкуството, сякаш не ни позволяват да поемем риска да правим това, което смятаме че можем най-добре и така, както на нас ни харесва. Надявам се, че скоро ще спрем да се интересуваме какво мисли светът за нас и най-накрая ще се разгърнем и осъзнаем с какво безценно богатство разполагаме, а именно много талантливи и способни хора. 

 Някои от разказите на Ива Касабова http://malkiatprintz.blogspot.com/

 Можете да откриете Ива Касабова и Филип Данчев във Фейсбук:

https://www.facebook.com/IvaKasabova.FilipDancev

"Етнографските области в шевиците на клуб "Българка" гр. Шумен

"Етнографските области в шевиците на клуб "Българка" гр. Шумен 

Етнографски музей Разград ул. Раковски 13а

На гости на Мери от Амфибия

Би ли се представила с няколко думи? 

Да, разбира се ще се представя. Аз съм Мери от Дует “Амфибия”. Весела. Емоционална. Винаги много положителна и усмихната. Зареждаща. 

Kъде е Твоята родина - този град, в който живееш сега, или там, от където Душата идва? 

По принцип съм родена в град Горна Оряховица, но ако трябва да гледам от гледна точка на душата, мисля, че сме от други нива на осъзнаване - от космоса. Там е нашата родина. 

Много важен и крещяш въпрос за мен е: „От къде черпиш Вдъхновение, първо като човек, после като творец?” 

Не мога да ти кажа от къде точно черпя вдъхновение, на мен така ми се дава. Разбираш ли ме?! Но иначе музиката ми е истинското вдъхновение. Тя за мен е невероятна сила и голяма енергия. После е детенцето ми. Ако искаш ми вярвай, само да го погледна в очите и абсолютно всичко забравям. Много ме пречиства. Ние сме положителни хора по принцип и в тази насока така мислим и действаме. Може би от там идва самото вдъхновение, от самата положителна настройка. 

За мен е изключително голямо удоволствие да разбера от теб в разговора преди самото

интервю, че ти си и певица.До този миг аз те знаех само като човек, а въпроса ми е кога започна твоята кариера на певица? 

(Красив и дълбок смях на радост, придружен с очарователната и усмивка). Сега ще

те смая относно нашата кариера на певици! Казвам „нашата“ защото винаги със сестра ми сме пели двете от три годишни. У дома се скачаше, непрекъснато се въртяха плочи на Лили Иванова, Васил Найденов, Мими Иванова. Имахме си любима песен „15-десeт лалета“ и буквално надувахме главите на нашите родители с тази песен. И така започнахме да пеем от съвсем малки.

Друг деликатен въпрос от моя страна е: След като си певица и имаш втора превъзходнапрофесия - да си майка, как съвместяваш и двете неща едновременно? 

Ако трябва да съм откровена – трудно, но се опитвам всячески да намеря баланса. Според мен трябва да се балансират нещата. По малко се занимавам с музика, а през другото време гледам детето си и все пак ми е изключително трудно. Но нали знаеш: мерака е голяма работа! Когато

човек има желание и мерак, няма значение за какво се отнася, то се получава и става. 

От къде идват темите за твоите песни или за вашите, ако трябва да съм точен?

На този етап са за моите. По принцип сестра ми е в отпуск по майчинство и си гледа момиченцето. Аз се свързах с един млад композитор от Ловеч-Камен Конов, който ми изпрати няколко негови песни и аз усетих някак, че на този етап от моя живот, аз съм динамична и енергична личност и обичам ритъма. Така предпочетохме да запишем три песни в денс вариант (бързи и енергични парчета). Свързах се с него в социалната мрежа „случайно или не“... е, ти знаеш, че няма случайни неща. След като се свързах с него, той ми прати музика, чух я, хареса ми и така ги направихме. На английски текстовете са негови, а на български са мои. „Аз летя“ и „Ти беше“ са мои. Клиповете са направени от „Kart studio”, а записите са правени във Велико Търново в „Spot music” на Добрин Пелтеков. 

Може ли да се каже, че музиката, която изпълняваш отговаря на твоя темперамент в момента? 

Да. Разбира се, че може да се каже, защото е така на този етап.
Много ме вълнува мен специално, как успя да разчупиш оковите на малкия град и се разшири към нещо по-голямо? 
Въобще не ми представляваше никаква трудност. Казах си, че така ще бъде. Казах си, че това ще е музиката за сега, динамична и енергична, и го направих. Не съм се впрягала в някакви задълбочени мисли, които пък да ме променят оттам нататък. Просто действам интуитивно.
Робуваш ли на правила? 

(Голяма и чаровна усмивка-веднага след като чу въпроса ми) Ау, въпрос с повишена трудност. Ако трябва да съм откровена твърдо не! Не! Не! (и избухна в смях след последното не). Ужас! А смятай, че трябва да учим детето на правила! 

Странно! 

Много странно. Според мен всичко има лимит и се разпростира в него. Стигнеш ли до него не трябва да го прескачаш. С това нещо се съобразяваме по някакъв начин. Но за правила, някой да ми каже нещо да го направя по неговия начин не по моя- не става! Става така, както аз го искам и съм решила, че ще бъде, а не по друг начин. 

Какво те зарежда за даден текст за да продължиш напред и да го завършиш? 

Единственото нещо, което трябва да ме зареди е спокойствието. Вътрешната ми свобода и хармония. Когато ти си настроен на тези вибрации, всичко се случва. Но имаш ли дисбаланс няма, как да се случат нещата. 

Трудно ли е да си певец и творец с България? 

Искаш ли да бъда откровена? 

Не!

(Тогава тя отново избухна в смях, защото очакваше да кажа заветното Да, но не го направих-провокирах).Но аз не мога да лъжа и ще бъда откровена. Изключително трудно е да твориш и да правиш каквато и да е музика в България. Нали чуваш каква музика върви навсякъде, харесват ли ти песните, сега ти бъди откровен? 

Някои само. 

И за мен е същото по принцип. 

На какво ниво е българската култура и музика според теб? 

Не бих казала, че сме на ниско ниво. Имаме много добри изпълнители и певци с изключителни гласове и техника на пеене. Но понякога има и неща, към които не трябва да се насочва вниманието. Според мен трябва да се насочва вниманието на хората към красивите неща. Поне аз така мисля. 

Като оставим настрана другите, ти къде се поставяш в творческата пирамида? 

Имаш в предвид от 1 до 10 или?!.. Не съм на ниско стъпало. Мисля, че съм там, където трябва да бъда в момента. Всичко е развитие на духа. Ти я имаш тази дарба и заложба но, трябва да я развиваш с годините си. И не трябва да отстъпваш, а да продължаваш смело напред. Мисля, че нивото ми е достатъчно добро. 

Какви са бъдещите ти творчески планове? Ако се има в предвид моето мнение е, че не ги издавам всичките преди да ги осъществя, при теб, как е? 

Не мога да ти отговоря на този въпрос! 

Не можеш защото нямаш отговор, или защото не искаш да ми кажеш? 

Просто нямам отговор. Тази година написахме и издадохме три песни, които се въртят по няколко радиостанции, но като цяло не съм мислила за догодина какво точно ще правя. Сега съм се съсредоточила над детето си, защото е първокласник на есен и вниманието ми е към него за момента. 

 Един от последните ми въпроси, които дефатко можеше да е един от първите е: Как толкова бързо успя да приемеш поканата-предизвикателство, за това интервю с теб.

Какво се случи? 

По принцип си изключително приятен човек, предразполагаш хората, не създаваш „стегнатост“, има една свобода около теб. Хората не можеш да определиш само по очите, а и по думите. Веднага след като ми предложи да направим интервю, аз прецених, че няма да имам проблем да дойда, да се срещнем и да го направим. 

Благодаря ти. Аз съм човек, който последните няколко години достатъчно много Добавя Стойност на хората около себе си и при условие, че ти се вряза в моята орбита, успя ли да усетиш самата стойност? 

Да, разбира се, че усетих тази стойност. Ти оцени някои неща в мен, таланта, самата музика. А и ме оценяваш като човек. Нали знаеш-случайности няма. Само да поясня, че стана изненадващо и нищо не е подготвяно предварително. Просто всичко стана в рамките на 5 мин. Ти ми писа, аз ти отговорих, после се чухме и аз дойдох-светкавично.(Отново смях и очарователна усмивка). 

Защо вмъкна думата светлина в разговора преди това? 

Защото за мен хората са два типа: Светлина и Тъмнина. С начина си на действие и мисли хората дават светлина. Това е усет и аз няма как да не го усетя. А има хора, които са точно обратното за огромно съжаление - живеят с тъмнина. 

Какво ще пожелаеш на читателите на Аrt novini 365? 

Искам да им пожелая най – вече да са благословени, да мислят много положително, независимо от трудностите в тази държава. Просто да са весели, да бъдат обградени с креативни, можещи, знаещи хора. Няма значение млади или стари са те. Трябва да могат да се забавляват и да се радват като децата. От изключителна важност е да си заобиколен от такива хора. 

Последния ми призив е: „Моля Родители Наблюдавайте играта на Вашите деца!“ А ти склонна ли си да наблюдаваш играта на твоето дете и съответно природата, която те е създала да наблюдава теб? 

Аз непрекъснато наблюдавам играта на своето дете. Това става интуитивно. Толкова много съм свикнала с него, че не го оставям на произвола, а непрекъснато е в обсега на погледа ми. Това може ли да означава, че и теб може някой да те наблюдава така? 

Не знам точно, може би силата от горе. Интересен въпроса ми зададе и сега наистина ме вкара в дълбок размисъл! Не знам дали съм наблюдавана, но съм водена при всички случаи. Усещам се водена, направи това, така ще стане, ето тук ще отидеш – ей такива неща. Когато се себеосъзнах станах още по-силна. 

Струва ми се, че в думата „наблюдаване” има нотка на съпротивление, но когато кажем, че сме осъзнали, че сме част от всичко, което ни заобикаля се появява другата страна на монетата и сякаш ставаме по-отворени и достъпни. Защото когато знаем, че сме наблюдавани, май ни се налага да се крием?!... 

Аз мисля, че никой не обича да е наблюдаван. Всеки е стресиран по някакъв начин. Прав си, че думата „да те наблюдава“ не е приятна и то никак. Знаеш ли, надявам се един ден хората да станат по-добри, по някакъв начин да отворят сърцата и душите си, и да бъдат себе си. Защото човек дълбоко в душата си, някъде там, на много дълбоки нива е прекрасно човешко същество. Но с времето нещата, които се случват допринасят за изкривяването им по пътя. 

Защо един ден, не може ли сега? 

Ами, да аз нямам нищо против и сега да станат нещата. Пожелавам го на всички от сърце. Но моят призив е да бъдат себе си. Да не робуват абсолютно на никого, за нищо. 

За мен беше един малък празник и да се срещнем в този прекрасен парк зад Съда в Горна Оряховица, заобиколени от деца(защото децата са чиста енергия и светлина). Да ти БлагоДаря за пореден път, защото така ми е тръгнало да го правя към теб от сутринта. И да ти кажа отново Намас‘те! 

Намас‘те, Христо! 

 Интервюто се проведе пред погледите на много деца в парка зад Съда в Горна Оряховица, щъкащи из парка, радвахме им се, усмихвахме им се докато течеше самото интервю. Този миг беше много красив. Избрах го там, защото съм привърженик на природата...

Изложба в Балчик!

Йовица Миленов, 

Женско тяло – масло Дълбок сън...

04.09.2013 г. в 18:00 в гр. Балчик, Художествена галерия (към Исторически музей) 

Изложбата може да бъде видяна до 11.09.2013 г. когато в 18:00 ще бъде открита II част на изложбата с резултатите от творческото ателие.

Автори: Стилян Петров, Йовица Миленов, Гергана Николова, Габриела Петрова, Ангеларий Димитров студенти от НХА, специалност „Живопис”, ръководител гл.ас. Кирил Божков Емилия Радойчич, Анджела Петровски, Данило Миятович, Йелена Вучич студенти от Факултет за приложни изкуства в Белград, специалност „Приложна графика - Фотография”, ръководители гл.ас. д-р Селма Джулизаревич-Каранович и проф. Бранимир Каранович Рисунката и живописта са фундаментални дисциплини в обучението на млади художници в академиите по изобразително изкуство. Всеки автор представя по две свои творби изработени с техниките акрил и масло. Показани са портрети, съвременна пейзажна живопис. Могат да бъдат видени реалистични търсения на натурата, която не се копира изцяло; концепции за търсенето на свободата и опитите за летене; разгадаването на философски въпроси - в търсенето на 'Аз-а'; социологическият въпрос за бихевиоризма на социалните маси - или как появата на идол провокира масово въодушевление, неговият нравствен пример върху обществото; следването на модерни примитиви и синтетизмът на Гоген; търсене на драматичност в експресията на картината чрез подчертаването на цветовият и тонален контраст; експерименти с ритъма на жестикулирането и тоналните стойности на работата с четка.

НАЦИОНАЛНИ ЕСЕННИ ИЗЛОЖБИ - 2013 - ФОРСИРАНЕ НА ИЗБОРА

НАЦИОНАЛНИ ЕСЕННИ ИЗЛОЖБИ- Есенен салон на изкуствата 2013- ФОРСИРАНЕ НА ИЗБОРА 

 Автор на проекта: доц. д-р Галина Лардева 

Участници в проекта: Александър Петков, Дарина Пеева, Димитър Генчев, Елеонора Друмева, Зина Неделчева, Калия Калъчева, Лора Пармакова, Любомир Кръстев, Нина Русева, Стоян Дечев 

Между 1 и 30 септември Старият Пловдив отново ще бъде домакин на проекта Национални есенни изложби. Ежегодният фестивал на община Пловдив има една почти половинвековна история- за първи път се провежда в края на 60-те години на миналия век като опит да се излезе от извън наложения модел за функциониране на изобразителното изкуство. След 2000 година проектите, представяни в рамките на Национални есенни изложби, целят да трансформират идеята за класическо и съвременно и се превръщат не просто в поредната съвместна изложба на млади таланти, а в сбор от няколко самостоятелни експозиции. Тази година проектът е със заглавие "Форсиране на избора" и за част от младите автори, които ще представят творбите си, това е първа самостоятелна изложба. Изборът на тези таланти- всичките на възраст от 25 до 40 години, цели от една страна да се запази приоритетът на класическите форми в изкуството, а от друга- да се открият начини за възможно обновление и да се очертаят тенденциите в развитието на едно поколение. Освен това участието в„Форсиране на избора“ поставя акцент върху нюансите на избора и на всичко онова, което стои преди него. Както в живота, така и в изкуството, явленията са резултат не от отделни решения, а от множество често незабележими избори, които човек прави във всеки момент от живота си. За Национални есенни изложби тази година се изготвя двуезичен каталог, който съдържа, освен репродукции на повечето от изложените произведения, и материали за всеки от авторите, както и въвеждаща изкуствоведска студия посветена на съвременното българко изкуство.

Национални есенни изложби предлага на авторите и прекрасна възможност за създаване на нови контакти. Неслучайно е избрано заглавието на тазгодишното издание на Национални есенни изложби.

     Проектът се реализира с финансовата подкрепа на национален фонд Култура- програма Дебюти. Пловдив- кандидат за Европейска столица на културата 2019 

Организатор: Община Пловдив

Мария Янакиева – за изкуството и благотворителността

Мария Янакиева е инициатор и организатор на поредицата сборници от съвременни български автори „Приятели в поезията”. След като се пребори с най-страшното – с рака, тя издаде сборнииците с благотворителна цел за хора нуждаещи се от животоспасяващо лечение. Въпреки, че се занимава с наглед големи и сериозни инициативи по същността си, усмивката не слиза от лицето й, а животът й е изпълнен с вяра, с много оптимизъм към хората, към своите приятели и българското изкуство. За да разберете повече за тази благородна инициатива, зад която застанаха над 100 съвременни български поети, я поканихме на разговор. Представяме ви младата поетеса Мария Янакиева: 

Как се роди идеята на благотворителната инициатива с поредицата сборници „Приятели в поезията”? 

Идеята ми се роди през лятото на 2012 г. За нея има много „виновници” – това са всички мои приятели и непознати хора, които ме подкрепиха в борбата ми с рака. Самата идея всъщност има и предистория – може би като всяка една обща идея. Казвам обща, защото една идея винаги се реализира от съидейници. Инициативата за създаването на сборник взаимствах от книгата „Христо от Лясковец и Приятели”, в която имах честта да участвам. Чувството на обединеност на много автори на едно място и в една книга е невероятно. Не може да се опише. А първият тираж на книгата „С участ на жена” на Дейзи Патън, бе разпродадена с благотворителна цел в моя подкрепа. В групата „Мария, обичаме те”, която моите приятели създадоха във Фейсбук, публикуваха свои стихове в продължение на месеци – всеки ден. Поезията лекува човешката душа. Тази група, книгата „Христо от Лясковец и Приятели” и инициативата на Дейзи Патън, послужиха за пример и тласък на идеята за сборник „Приятели в поезията”, който да се издаде с благотворителна цел – за хора нуждаещи се от животоспасяващо лечение. Споделих идеята с най-близките си приятели и усещах общата енергия, която се събра, да направим една обща книга със своята човешка мисия. И както Павлина Соколова казва за всички писатели в един неин стих: „Да правим не война, а

изкуство!” – това се и случи. В социалните мрежи сме една голяма общност от пишещи приятели и идеята се разпространяваше и обсъждаше между нас още преди да я реализираме. Така през октомври 2012 г. излезе първият сборник „Приятели в поезията”, в който участват 33 автори със своите произведения. Събрахме се само за една седмица. А поредицата от сборници си дойде от самосебе си. Много поети, които чуха за инициативата на първия сборник, започнаха да питат дали ще има следващи сборници и дори сами изпращаха стихове, които да бъдат публикувани. Казах си: тогава няма какво да чакаме – продължаваме напред. Всички автори се канихме взаимно и така до април месец 2013 г. издадохме общо четири сборника „Приятели в поезията” с по 30-40 автора във всеки. Към идеята за благотворителност сами се присъединиха още автори с техните книги: „Хуморети по Уилям Шекспир” на Росица Петкова и Тодор Червенков, „С аромат на обичане” на Кадифе и Хартфилд, „Емоции в цвят” на Майя Дойчинова, „Две в една” на Анета Саманлиева и Красимира Колева, „Някъде от вътре” и „Някъде отвътре с душата на дете” на Десислава Церовска /Звезда Христова/.

 Кой спонсорира издаването на сборниците? 

 Нямахме спонсор. Сборниците се издадоха в izdavam.com, където всяка една книга може да бъде издадена и продавана чрез електронната им книжарница без наличието на тираж, като се печата книга по книга при всяка една поръчка. През септември 2012 г. всъщност и самата аз издадох стихосбирката си „Диви цветя” в izdavam.com точно с тази цел, тъй като нямах средства за голям тираж. Според мен творчеството, което ми е дадено даром от Бога, трябва да го трансформирам също в някакъв вид дар. След като издателят също прие присърце инициативата на „Приятели в поезията”, намали с около 35-40% производствената цена на т.нар. благотворителни книги, защото при този тип книгоиздаване с дигитален печат, при поръчки на единични бройки, производствената цена е по-висока, отколкото при спонсориране на тираж с офсетов печат. И всъщност средствата, които се събираха от продажбите на книгите чрез техния сайт, се превеждаха към дадена благотворителна кампания. Подавах в издателството IBAN или epay на дарителските сметки, където да бъдат превеждани събраните средства. До момента успяхме да се включим в три поредни спешни кампании. Разбира се средствата, които се събраха и дариха само от продажбите на книгите не са много, но многото е в самата кауза – в моралната продкрепа на човешкия живот, обединението на всички автори, читатели и много хора в името на изкуството и човечността. 

Кой води отчетността по продажбите и даренията на събраните средства? 

 Отчетността се вижда като информация в профила на автора. Това е една автоматизирана система на epay, чрез която се отчита всяка една поръчка и продажба в момента на тяхното извършване (независимо дали покупката се извършва директно по еpay от купувача или се превеждат пак по epay от куриера). И в края на всеки месец издателството превежда събраната сума от продажбите по сметката, която е посочена за дарение. Издателството може да даде месечен и текущ отчет по всяко едно време, въз основа на системата на epay. Затова с новите технологични възможности съм спокойна, че има пълна прозрачност и точна отчетност. Бъдещето сроред мен е в интернет. Благодарение на izdavam.com и всички автори, които се включиха, тази идея стана факт. 

 Само чрез izdavam.com ли се продават и разпространяват сборниците? 

 За съжаление или не, на този етап – да. Разговарях с някои издателства и книжарници, които имат изградена мрежа в цялата страна и им споделих идеята и каузата на сборниците. Процентите, които искат от продажбите на книгите са относително високи, а целта е колкото се може повече средства да отиват за тяхното предназначение – благотворителност. Освен това не се появи и спонсор, който да финансира тираж на книгите. Но аз продължавам да вярвам, че един ден в България – и издателствата, и читателите ще започнат да обръщат повече внимание на стойностното изкуство, отколкото на платеното, а и ще подкрепят подобни инициативи, защото това прави хората хора. И се надявам силно да гледат на авторите като пример за морал, а не като на цифри. Няма да спра да вярвам, че обединеността и себеотдадеността на всички автори си струва да се разраства сред хората. 

 Кои медии ви подкрепиха и обърнаха ли внимание на тази инициатива? 

 Засега всичко се случва само чрез интернет и все още не сме направили културно събитие с благотворителна цел наживо. Единствено Софийска камара направи публикации за издадените сборници в Търговски вестник. Но забелязвам, че някои медии започват все по-често да отразяват красивите неща, отколкото скандалните или платените сензации. И вярвам, че ще дойде време медиите сами да се интересуват от подобни инициативи, както и да забелязват много красиви и стойностни произведения или събития, които се случват, но все още не се отразяват масово. През това време ние ще продължаваме да творим и да (съз)даваме своите произведения за хората. 

Как избирате към коя кампания да бъдат дарявани средствата? 

 В случая е трудно да има избор при толкова нуждаещи се от лечение хора. Обикновено се ориентираме към изключително спешни кампании и книгите се продават, докато не се съберат необходимите средства за лечението на нуждаещ се. Това може да продължи месеци или да се случи за седмици. 

 Според теб доколко държавата подкрепя благотворителните кампании? 

 За съжаление Държавният фонд за лечение не може да покрие нуждите на всички нуждаещи се и това се знае. Тъй като повече от спешните лечения се извършват предимно в чужбина, чудя се дали сме се замисляли: колко средства – може би милиони – годишно се изнасят навън и се подпомага чуждото здравеопазване... и после се питаме – защо нашето го няма? Не мисля да откривам топлата вода – държавата е народът, а „държавата” е съставена от политически партии, които не пускат властта, докато не си вземат „своето”. Държавната подкрепа за благотворителността е ясна за всички от това, което се вижда. Да не говорим, че и всяка една продажба на произведение на изкуството с такава цел, се облага от държавата с данък печалба. Парадокс. 

Имате ли идея за развитие на „Приятели в поезията” 
и идеи за други инициативи? 

 Идеи се раждат постоянно. А доколко са осъществими е въпрос на време, доверие, организираност и отвореност към света. Също така винаги сме готови и към предложения и идеи от всеки, който иска да ни съдейства. Една от тях е сборниците да се преведат на други езици и по този начин – едновременно ще се популяризират български творци в чужбина, а с продажбите на сборниците могат отвън да влизат средства за подпомагане на нуждаещите се в България. Това засега са само идеи, но винаги знам какво и доколко мога да говоря по дадена идея, защото са напълно възможни неща. Засега обсъждаме това с Международна асоциация за популяризиране на българското изкуство по света (МАБИС). Не виждам причина български творци да се ограничат с публика само в България поради една единствена причина – липса на средства за излизане навън или подценяване. В България има изключително талантливи автори, които са на световно ниво. През 60-те години например става бум на латиноамерикански автори по света. Защо това да не се случи и с българските автори? Крайно време е да се привлекат средства за тяхното спонсориране, а не ограбване от високите проценти на издателства, книжарници, продуценти и т.н. Но българският творец е издържлив във времена на криза, работи и твори. И най-вече – остава верен на себе си и своя народ.  
Благодарим ти за това интервю! 

И аз благодаря на всички, които ви има. 

 Авторите участващи в инициативата „Приятели в поезията” чрез своите произведения са: Агапея Полис, Аглена Розин, Албена Стефанова, Александър Хаджидимитров, Ана Петрова, Ангел Колев, Анета Саманлиева, А. Желязова, Валентин Йорданов, Валентина Йосифова, Валентина Михайлова, Ваньо Вълчев, Васил Юруков, Величка Русева, Венцислав Йорданов, Весела Йосифова, Весела Дамянова, Весислава Савова, Веска Георгиева, Вилдан Сефер, Габриела Желязова, Галина Петрова, Даниела Капинчева, Дейзи Патън, Десислава Церовска, Детелина Златева, Диляна Славова, Добромир Банев, Добромир Радев, Дочка Василева, Евгения Георгиева, Евгения Тодорова, Екатерина Николова, Елена Петрова, Ели Зарева, Емил Розин, Жанет Велкова, Жени Иванова, Женя Иванова, Женя Христова, Зинаида Чаушева, Ивелина Никова, Ивелина Цветкова, Илияна Стоянова, Илко Илиев, Илко Карайчев, Йорданка Господинова, Камелия Виденова, Камелия Кондова, Костадин Костадинов, Красимир Ортакчиев, Красимир Тенев, Красимира Милева, Красимира Стойнова, Лили Чолакова, Любомир Денчин, Мадлен Хаджидимитрова, Марин Тачков, Мария Янакиева, Мартин Спасов, Мина Кръстева, Мира Дойчинова, Михаил Цветански, Надежда Маринова, Надежда Радева, Наско Енев, Нели Вангелова, Николай Дялков, Николина Милева, Нина Милкова, Павлина Петкова, Павлина Соколова, Пенка Василева, Пепа Лулова, Петя Кръстева, Пепа Лулова, Радостина Драгоева, Радка Атанасова-Топалова, Рашел Леви, Росица Петкова, Румяна Симова, Светла Гунчева, Светлана Илиева, Свилена Димитрова, Силвана Якимова, Силвия Аризанова, Силвия Гуцева, Силвия Йорданова, Силвия Райчева, Таня Мезева, Таня Милчева, Татяна Пенева, Тома Троев, Тоня Борисова, Христина Радомирова, Христо от Лясковец, Юлия Терзийска, Яна Вълчева, Яна Котева, Ясен Ведрин. 

 За контакт с Мария: m.yanakieva@abv.bg  и  0878 78 68 46