Васил Юруков: Изкуството е храна и развлечение за душата

Васил Юруков

Днес ще Ви срещна с Васил Юруков – една интересна личност и автор на текстове за български песни. Той е внук на народната певица Елена Юрукова, която изпълнява всеизвестната песен „Лале ли си, зюмбюл ли си“, в трио с Янка Танева и Верка Сидерова. Пише стихове и разкази от 10 години. Автор е в първия том на поетичния сборник  „Приятели в поезията“, издаден с благотворителна цел. Професионално се занимава с преводи на текстове от български на английски език и с музика – пише свои авторски песни. В момента е студент по клинична лаборатория и микробиология в Медицински университет. Васил Юруков работи и като преводач в Международна асоциация за българско изкуство по света (МАБИС). Скоро предстои издаването на първата му книга със стихове, текстове на песни и разкази в Издателство МАБИС.

Васил Юруков

От какво се вдъхновяваш?

От собствени преживявания и от такива на приятели.

Какво е за теб изкуството?

Изкуството за мен е храна и развлечение за душата.

Ако можеш да опишеш поезията с една дума – коя ще е тя?

Емоция.

В какво вярваш?

В Бог и в себе си.

Ще споделиш ли с читателите на Артновини 365 твой любим спомен от детството?

Имам един спомен с баба си, към който винаги се връщам, когато ми е  тъжно, или когато просто искам да се сетя за нещо наистина хубаво и да имам усмихнат ден. Надявам се, и на вас да ви хареса.
Преди години, тогава бях само хлапе, което мечтаеше да покорява световните кухни с готвенето си, бях в любимата, пълна с любов селска къща на баба и дядо. Там беше като един мини зоопарк и ботаническа (зеленчукова и плодова) градина. Като дете, това беше един безкраен свят на забавление, любов и приятели, с които се събирахме от сутрин до вечер…

И в една от тези многото сутрини реших , че искам с баба на направим кекс за закуска. С голяма готовност и типичната детска радост тичах до магазина на площада на центъра на селото, а ако знаете какво село беше по онова време…  Всички баби бяха излезнали като от портретна снимка на списание „Модерна баба 94‘-та година“ – прилежно изгладени, със забрадки и престилки и с типичните тамошни галоши – най-висша селска мода. Но всичко това беше много забавно, защото всички хора бяха толква мили, вежливи, усмихнати и общуваха помежду си. Влезнах в този магазин, който държеше една жена, очевидно привърженичка на Тодор Живковото време – леля Мара. Купих всичко необходимо и един пресен топъл хляб на който ½-та изядох по пътя към вкъщи.

Почнахме да готвим кекса, направихме го точно по рецептата на моята леля Роса (комшийката), но едно време на всички им се викаше леля, чичо, стринка и имаше някакво уважение към по-възрастните от нас, а сега…

Но когато слагахме капачката ром за аромат, нещо миришеше много странно, но с баба все пак сложихме.  А голямата изненада дойде, когато изпекохме кекса. Това беше най-големият кулинарен провал в историята на моите готварски подвизи. Защо ще попитате вие, ами ще задоволя вашето любопитство с отговор: защото дядо ми, който беше полковник, беше излял рома и на негово място беше налял ракия. Е, накрая този кекс дори и кучето не искаше да го яде!
Надявам се да сте се усмихнали и вие с мен, докато ви разказвах моята любима случка от детството ми.

Необходимо ли е да се спазват определени правила в изкуството?

Да, всеки автор спазва собствените си правила, защото изкуството е универсален източник на изказ, преживяване и предаване на емоцията от автора към читателите и не би трябвало да се слагат норми, клаузи и кавички… То трябва да носи удовлетворение на четящият го, а не цензура тук, цензура там и къде му отиде края…

Кой са твоите любими писатели?

Уилям Шекспир, Марк Твен, Л.Дж. Смит, Анн Райс, Стафани Майър, Стивън Кинг.

И какво ги прави такива?

Умението да предават реалистично стуациите, да те карат да мечтеш и да отидеш в техния свят.

Коя е твоята любима книга и защо?

Моята любима книга е „Скитница“ на Стефани Майър, защото в тази книга отлично е предаден пътят, въпросите и житейските премеждия на хората, които всички така упорито наричат аутсайдери. Освен това, тази книга представлява една етимология на това какво значи да слагаш същестуването на другите пред себе си и какво е да имаш истински приятели.

Какво е мнението ти за съвременното българско изкуство?

Мнението ми за съвременното българско изкуство е, че липсва въображение на авторите и автентичност на творчеството им. На почти всички автори, с много малки изключения, съм забелязал приликата или дори общия сюжет или идея с книга от западен такъв.

Какво пожелаваш на хората?

Бъдете здрави и по-човечни, за да може с гордост да се наричате хора.

Две души

Знаеш ли колко неща
искам да ти кажа аз сега?
С мен ли си или не си?
Две души сплетени в една,
като от приказен роман,
но с край различен,
може би леко романтичен,
а в тези времена, както винаги
романтиката закъсня!

Време назаем

Обичам те по моя си начин.

Време назаем имаме –

откраднат миг един,

момент назаем взет.

Време откраднато,

време назаем взето,

от някой друг отнето...

Момент с теб споделен –

докога време ще крадем?

Искам свое собствено да създадем.

Докога ще продължаваме така?

Дамата в черно

Тъжна в ъгъла седи –

мила, нежна, но сама.

В думите смисъл без мисъл намира.

С черна рокля и привидна усмивка –

показва тя част от своята душа.

Красива, истинска, силна и стилна.

Тя е просто дамата в черно.

Васил Юруков

Проект за корицата на първата му книга.

Художник: Лидия Алтънкова

Очаквайте скоро!