събота, 31 август 2013 г.

На гости на Мери от Амфибия

Би ли се представила с няколко думи? 
Да, разбира се ще се представя. Аз съм Мери от Дует “Амфибия”. Весела. Емоционална. Винаги много положителна и усмихната. Зареждаща. 
Kъде е Твоята родина - този град, в който живееш сега, или там, от където Душата идва? 
По принцип съм родена в град Горна Оряховица, но ако трябва да гледам от гледна точка на душата, мисля, че сме от други нива на осъзнаване - от космоса. Там е нашата родина. 
Много важен и крещяш въпрос за мен е: „От къде черпиш Вдъхновение, първо като човек, после като творец?” 
Не мога да ти кажа от къде точно черпя вдъхновение, на мен така ми се дава. Разбираш ли ме?! Но иначе музиката ми е истинското вдъхновение. Тя за мен е невероятна сила и голяма енергия. После е детенцето ми. Ако искаш ми вярвай, само да го погледна в очите и абсолютно всичко забравям. Много ме пречиства. Ние сме положителни хора по принцип и в тази насока така мислим и действаме. Може би от там идва самото вдъхновение, от самата положителна настройка. 
За мен е изключително голямо удоволствие да разбера от теб в разговора преди самото
интервю, че ти си и певица.До този миг аз те знаех само като човек, а въпроса ми е кога започна твоята кариера на певица? 
(Красив и дълбок смях на радост, придружен с очарователната и усмивка). Сега ще

те смая относно нашата кариера на певици! Казвам „нашата“ защото винаги със сестра ми сме пели двете от три годишни. У дома се скачаше, непрекъснато се въртяха плочи на Лили Иванова, Васил Найденов, Мими Иванова. Имахме си любима песен „15-десeт лалета“ и буквално надувахме главите на нашите родители с тази песен. И така започнахме да пеем от съвсем малки.

Друг деликатен въпрос от моя страна е: След като си певица и имаш втора превъзходнапрофесия - да си майка, как съвместяваш и двете неща едновременно? 
Ако трябва да съм откровена – трудно, но се опитвам всячески да намеря баланса. Според мен трябва да се балансират нещата. По малко се занимавам с музика, а през другото време гледам детето си и все пак ми е изключително трудно. Но нали знаеш: мерака е голяма работа! Когато
човек има желание и мерак, няма значение за какво се отнася, то се получава и става. 
От къде идват темите за твоите песни или за вашите, ако трябва да съм точен?
На този етап са за моите. По принцип сестра ми е в отпуск по майчинство и си гледа момиченцето. Аз се свързах с един млад композитор от Ловеч-Камен Конов, който ми изпрати няколко негови песни и аз усетих някак, че на този етап от моя живот, аз съм динамична и енергична личност и обичам ритъма. Така предпочетохме да запишем три песни в денс вариант (бързи и енергични парчета). Свързах се с него в социалната мрежа „случайно или не“... е, ти знаеш, че няма случайни неща. След като се свързах с него, той ми прати музика, чух я, хареса ми и така ги направихме. На английски текстовете са негови, а на български са мои. „Аз летя“ и „Ти беше“ са мои. Клиповете са направени от „Kart studio”, а записите са правени във Велико Търново в „Spot music” на Добрин Пелтеков. 

Може ли да се каже, че музиката, която изпълняваш отговаря на твоя темперамент в момента? 
Да. Разбира се, че може да се каже, защото е така на този етап.
Много ме вълнува мен специално, как успя да разчупиш оковите на малкия град и се разшири към нещо по-голямо? 
Въобще не ми представляваше никаква трудност. Казах си, че така ще бъде. Казах си, че това ще е музиката за сега, динамична и енергична, и го направих. Не съм се впрягала в някакви задълбочени мисли, които пък да ме променят оттам нататък. Просто действам интуитивно.
Робуваш ли на правила? 
(Голяма и чаровна усмивка-веднага след като чу въпроса ми) Ау, въпрос с повишена трудност. Ако трябва да съм откровена твърдо не! Не! Не! (и избухна в смях след последното не). Ужас! А смятай, че трябва да учим детето на правила! 
Странно! 
Много странно. Според мен всичко има лимит и се разпростира в него. Стигнеш ли до него не трябва да го прескачаш. С това нещо се съобразяваме по някакъв начин. Но за правила, някой да ми каже нещо да го направя по неговия начин не по моя- не става! Става така, както аз го искам и съм решила, че ще бъде, а не по друг начин. 
Какво те зарежда за даден текст за да продължиш напред и да го завършиш? 
Единственото нещо, което трябва да ме зареди е спокойствието. Вътрешната ми свобода и хармония. Когато ти си настроен на тези вибрации, всичко се случва. Но имаш ли дисбаланс няма, как да се случат нещата. 
Трудно ли е да си певец и творец с България? 
Искаш ли да бъда откровена? 
Не!
(Тогава тя отново избухна в смях, защото очакваше да кажа заветното Да, но не го направих-провокирах).Но аз не мога да лъжа и ще бъда откровена. Изключително трудно е да твориш и да правиш каквато и да е музика в България. Нали чуваш каква музика върви навсякъде, харесват ли ти песните, сега ти бъди откровен? 
Някои само. 
И за мен е същото по принцип. 
На какво ниво е българската култура и музика според теб? 
Не бих казала, че сме на ниско ниво. Имаме много добри изпълнители и певци с изключителни гласове и техника на пеене. Но понякога има и неща, към които не трябва да се насочва вниманието. Според мен трябва да се насочва вниманието на хората към красивите неща. Поне аз така мисля. 
Като оставим настрана другите, ти къде се поставяш в творческата пирамида? 
Имаш в предвид от 1 до 10 или?!.. Не съм на ниско стъпало. Мисля, че съм там, където трябва да бъда в момента. Всичко е развитие на духа. Ти я имаш тази дарба и заложба но, трябва да я развиваш с годините си. И не трябва да отстъпваш, а да продължаваш смело напред. Мисля, че нивото ми е достатъчно добро. 
Какви са бъдещите ти творчески планове? Ако се има в предвид моето мнение е, че не ги издавам всичките преди да ги осъществя, при теб, как е? 
Не мога да ти отговоря на този въпрос! 
Не можеш защото нямаш отговор, или защото не искаш да ми кажеш? 
Просто нямам отговор. Тази година написахме и издадохме три песни, които се въртят по няколко радиостанции, но като цяло не съм мислила за догодина какво точно ще правя. Сега съм се съсредоточила над детето си, защото е първокласник на есен и вниманието ми е към него за момента. 
 Един от последните ми въпроси, които дефатко можеше да е един от първите е: Как толкова бързо успя да приемеш поканата-предизвикателство, за това интервю с теб.
Какво се случи? 
По принцип си изключително приятен човек, предразполагаш хората, не създаваш „стегнатост“, има една свобода около теб. Хората не можеш да определиш само по очите, а и по думите. Веднага след като ми предложи да направим интервю, аз прецених, че няма да имам проблем да дойда, да се срещнем и да го направим. 
Благодаря ти. Аз съм човек, който последните няколко години достатъчно много Добавя Стойност на хората около себе си и при условие, че ти се вряза в моята орбита, успя ли да усетиш самата стойност? 
Да, разбира се, че усетих тази стойност. Ти оцени някои неща в мен, таланта, самата музика. А и ме оценяваш като човек. Нали знаеш-случайности няма. Само да поясня, че стана изненадващо и нищо не е подготвяно предварително. Просто всичко стана в рамките на 5 мин. Ти ми писа, аз ти отговорих, после се чухме и аз дойдох-светкавично.(Отново смях и очарователна усмивка). 
Защо вмъкна думата светлина в разговора преди това? 
Защото за мен хората са два типа: Светлина и Тъмнина. С начина си на действие и мисли хората дават светлина. Това е усет и аз няма как да не го усетя. А има хора, които са точно обратното за огромно съжаление - живеят с тъмнина. 
Какво ще пожелаеш на читателите на Аrt novini 365
Искам да им пожелая най – вече да са благословени, да мислят много положително, независимо от трудностите в тази държава. Просто да са весели, да бъдат обградени с креативни, можещи, знаещи хора. Няма значение млади или стари са те. Трябва да могат да се забавляват и да се радват като децата. От изключителна важност е да си заобиколен от такива хора. 
Последния ми призив е: „Моля Родители Наблюдавайте играта на Вашите деца!“ А ти склонна ли си да наблюдаваш играта на твоето дете и съответно природата, която те е създала да наблюдава теб? 
Аз непрекъснато наблюдавам играта на своето дете. Това става интуитивно. Толкова много съм свикнала с него, че не го оставям на произвола, а непрекъснато е в обсега на погледа ми. Това може ли да означава, че и теб може някой да те наблюдава така? 
Не знам точно, може би силата от горе. Интересен въпроса ми зададе и сега наистина ме вкара в дълбок размисъл! Не знам дали съм наблюдавана, но съм водена при всички случаи. Усещам се водена, направи това, така ще стане, ето тук ще отидеш – ей такива неща. Когато се себеосъзнах станах още по-силна. 
Струва ми се, че в думата „наблюдаване” има нотка на съпротивление, но когато кажем, че сме осъзнали, че сме част от всичко, което ни заобикаля се появява другата страна на монетата и сякаш ставаме по-отворени и достъпни. Защото когато знаем, че сме наблюдавани, май ни се налага да се крием?!... 
Аз мисля, че никой не обича да е наблюдаван. Всеки е стресиран по някакъв начин. Прав си, че думата „да те наблюдава“ не е приятна и то никак. Знаеш ли, надявам се един ден хората да станат по-добри, по някакъв начин да отворят сърцата и душите си, и да бъдат себе си. Защото човек дълбоко в душата си, някъде там, на много дълбоки нива е прекрасно човешко същество. Но с времето нещата, които се случват допринасят за изкривяването им по пътя. 
Защо един ден, не може ли сега? 
Ами, да аз нямам нищо против и сега да станат нещата. Пожелавам го на всички от сърце. Но моят призив е да бъдат себе си. Да не робуват абсолютно на никого, за нищо. 
За мен беше един малък празник и да се срещнем в този прекрасен парк зад Съда в Горна Оряховица, заобиколени от деца(защото децата са чиста енергия и светлина). Да ти БлагоДаря за пореден път, защото така ми е тръгнало да го правя към теб от сутринта. И да ти кажа отново Намас‘те
Намас‘те, Христо! 

 Интервюто се проведе пред погледите на много деца в парка зад Съда в Горна Оряховица, щъкащи из парка, радвахме им се, усмихвахме им се докато течеше самото интервю. Този миг беше много красив. Избрах го там, защото съм привърженик на природата...

Няма коментари:

Публикуване на коментар