Мария Янакиева – за изкуството и благотворителността

Мария Янакиева е инициатор и организатор на поредицата сборници от съвременни български автори „Приятели в поезията”. След като се пребори с най-страшното – с рака, тя издаде сборнииците с благотворителна цел за хора нуждаещи се от животоспасяващо лечение. Въпреки, че се занимава с наглед големи и сериозни инициативи по същността си, усмивката не слиза от лицето й, а животът й е изпълнен с вяра, с много оптимизъм към хората, към своите приятели и българското изкуство. За да разберете повече за тази благородна инициатива, зад която застанаха над 100 съвременни български поети, я поканихме на разговор. Представяме ви младата поетеса Мария Янакиева: 

Как се роди идеята на благотворителната инициатива с поредицата сборници „Приятели в поезията”? 

Идеята ми се роди през лятото на 2012 г. За нея има много „виновници” – това са всички мои приятели и непознати хора, които ме подкрепиха в борбата ми с рака. Самата идея всъщност има и предистория – може би като всяка една обща идея. Казвам обща, защото една идея винаги се реализира от съидейници. Инициативата за създаването на сборник взаимствах от книгата „Христо от Лясковец и Приятели”, в която имах честта да участвам. Чувството на обединеност на много автори на едно място и в една книга е невероятно. Не може да се опише. А първият тираж на книгата „С участ на жена” на Дейзи Патън, бе разпродадена с благотворителна цел в моя подкрепа. В групата „Мария, обичаме те”, която моите приятели създадоха във Фейсбук, публикуваха свои стихове в продължение на месеци – всеки ден. Поезията лекува човешката душа. Тази група, книгата „Христо от Лясковец и Приятели” и инициативата на Дейзи Патън, послужиха за пример и тласък на идеята за сборник „Приятели в поезията”, който да се издаде с благотворителна цел – за хора нуждаещи се от животоспасяващо лечение. Споделих идеята с най-близките си приятели и усещах общата енергия, която се събра, да направим една обща книга със своята човешка мисия. И както Павлина Соколова казва за всички писатели в един неин стих: „Да правим не война, а

изкуство!” – това се и случи. В социалните мрежи сме една голяма общност от пишещи приятели и идеята се разпространяваше и обсъждаше между нас още преди да я реализираме. Така през октомври 2012 г. излезе първият сборник „Приятели в поезията”, в който участват 33 автори със своите произведения. Събрахме се само за една седмица. А поредицата от сборници си дойде от самосебе си. Много поети, които чуха за инициативата на първия сборник, започнаха да питат дали ще има следващи сборници и дори сами изпращаха стихове, които да бъдат публикувани. Казах си: тогава няма какво да чакаме – продължаваме напред. Всички автори се канихме взаимно и така до април месец 2013 г. издадохме общо четири сборника „Приятели в поезията” с по 30-40 автора във всеки. Към идеята за благотворителност сами се присъединиха още автори с техните книги: „Хуморети по Уилям Шекспир” на Росица Петкова и Тодор Червенков, „С аромат на обичане” на Кадифе и Хартфилд, „Емоции в цвят” на Майя Дойчинова, „Две в една” на Анета Саманлиева и Красимира Колева, „Някъде от вътре” и „Някъде отвътре с душата на дете” на Десислава Церовска /Звезда Христова/.

 Кой спонсорира издаването на сборниците? 

 Нямахме спонсор. Сборниците се издадоха в izdavam.com, където всяка една книга може да бъде издадена и продавана чрез електронната им книжарница без наличието на тираж, като се печата книга по книга при всяка една поръчка. През септември 2012 г. всъщност и самата аз издадох стихосбирката си „Диви цветя” в izdavam.com точно с тази цел, тъй като нямах средства за голям тираж. Според мен творчеството, което ми е дадено даром от Бога, трябва да го трансформирам също в някакъв вид дар. След като издателят също прие присърце инициативата на „Приятели в поезията”, намали с около 35-40% производствената цена на т.нар. благотворителни книги, защото при този тип книгоиздаване с дигитален печат, при поръчки на единични бройки, производствената цена е по-висока, отколкото при спонсориране на тираж с офсетов печат. И всъщност средствата, които се събираха от продажбите на книгите чрез техния сайт, се превеждаха към дадена благотворителна кампания. Подавах в издателството IBAN или epay на дарителските сметки, където да бъдат превеждани събраните средства. До момента успяхме да се включим в три поредни спешни кампании. Разбира се средствата, които се събраха и дариха само от продажбите на книгите не са много, но многото е в самата кауза – в моралната продкрепа на човешкия живот, обединението на всички автори, читатели и много хора в името на изкуството и човечността. 

Кой води отчетността по продажбите и даренията на събраните средства? 

 Отчетността се вижда като информация в профила на автора. Това е една автоматизирана система на epay, чрез която се отчита всяка една поръчка и продажба в момента на тяхното извършване (независимо дали покупката се извършва директно по еpay от купувача или се превеждат пак по epay от куриера). И в края на всеки месец издателството превежда събраната сума от продажбите по сметката, която е посочена за дарение. Издателството може да даде месечен и текущ отчет по всяко едно време, въз основа на системата на epay. Затова с новите технологични възможности съм спокойна, че има пълна прозрачност и точна отчетност. Бъдещето сроред мен е в интернет. Благодарение на izdavam.com и всички автори, които се включиха, тази идея стана факт. 

 Само чрез izdavam.com ли се продават и разпространяват сборниците? 

 За съжаление или не, на този етап – да. Разговарях с някои издателства и книжарници, които имат изградена мрежа в цялата страна и им споделих идеята и каузата на сборниците. Процентите, които искат от продажбите на книгите са относително високи, а целта е колкото се може повече средства да отиват за тяхното предназначение – благотворителност. Освен това не се появи и спонсор, който да финансира тираж на книгите. Но аз продължавам да вярвам, че един ден в България – и издателствата, и читателите ще започнат да обръщат повече внимание на стойностното изкуство, отколкото на платеното, а и ще подкрепят подобни инициативи, защото това прави хората хора. И се надявам силно да гледат на авторите като пример за морал, а не като на цифри. Няма да спра да вярвам, че обединеността и себеотдадеността на всички автори си струва да се разраства сред хората. 

 Кои медии ви подкрепиха и обърнаха ли внимание на тази инициатива? 

 Засега всичко се случва само чрез интернет и все още не сме направили културно събитие с благотворителна цел наживо. Единствено Софийска камара направи публикации за издадените сборници в Търговски вестник. Но забелязвам, че някои медии започват все по-често да отразяват красивите неща, отколкото скандалните или платените сензации. И вярвам, че ще дойде време медиите сами да се интересуват от подобни инициативи, както и да забелязват много красиви и стойностни произведения или събития, които се случват, но все още не се отразяват масово. През това време ние ще продължаваме да творим и да (съз)даваме своите произведения за хората. 

Как избирате към коя кампания да бъдат дарявани средствата? 

 В случая е трудно да има избор при толкова нуждаещи се от лечение хора. Обикновено се ориентираме към изключително спешни кампании и книгите се продават, докато не се съберат необходимите средства за лечението на нуждаещ се. Това може да продължи месеци или да се случи за седмици. 

 Според теб доколко държавата подкрепя благотворителните кампании? 

 За съжаление Държавният фонд за лечение не може да покрие нуждите на всички нуждаещи се и това се знае. Тъй като повече от спешните лечения се извършват предимно в чужбина, чудя се дали сме се замисляли: колко средства – може би милиони – годишно се изнасят навън и се подпомага чуждото здравеопазване... и после се питаме – защо нашето го няма? Не мисля да откривам топлата вода – държавата е народът, а „държавата” е съставена от политически партии, които не пускат властта, докато не си вземат „своето”. Държавната подкрепа за благотворителността е ясна за всички от това, което се вижда. Да не говорим, че и всяка една продажба на произведение на изкуството с такава цел, се облага от държавата с данък печалба. Парадокс. 

Имате ли идея за развитие на „Приятели в поезията” 
и идеи за други инициативи? 

 Идеи се раждат постоянно. А доколко са осъществими е въпрос на време, доверие, организираност и отвореност към света. Също така винаги сме готови и към предложения и идеи от всеки, който иска да ни съдейства. Една от тях е сборниците да се преведат на други езици и по този начин – едновременно ще се популяризират български творци в чужбина, а с продажбите на сборниците могат отвън да влизат средства за подпомагане на нуждаещите се в България. Това засега са само идеи, но винаги знам какво и доколко мога да говоря по дадена идея, защото са напълно възможни неща. Засега обсъждаме това с Международна асоциация за популяризиране на българското изкуство по света (МАБИС). Не виждам причина български творци да се ограничат с публика само в България поради една единствена причина – липса на средства за излизане навън или подценяване. В България има изключително талантливи автори, които са на световно ниво. През 60-те години например става бум на латиноамерикански автори по света. Защо това да не се случи и с българските автори? Крайно време е да се привлекат средства за тяхното спонсориране, а не ограбване от високите проценти на издателства, книжарници, продуценти и т.н. Но българският творец е издържлив във времена на криза, работи и твори. И най-вече – остава верен на себе си и своя народ.  
Благодарим ти за това интервю! 

И аз благодаря на всички, които ви има. 

 Авторите участващи в инициативата „Приятели в поезията” чрез своите произведения са: Агапея Полис, Аглена Розин, Албена Стефанова, Александър Хаджидимитров, Ана Петрова, Ангел Колев, Анета Саманлиева, А. Желязова, Валентин Йорданов, Валентина Йосифова, Валентина Михайлова, Ваньо Вълчев, Васил Юруков, Величка Русева, Венцислав Йорданов, Весела Йосифова, Весела Дамянова, Весислава Савова, Веска Георгиева, Вилдан Сефер, Габриела Желязова, Галина Петрова, Даниела Капинчева, Дейзи Патън, Десислава Церовска, Детелина Златева, Диляна Славова, Добромир Банев, Добромир Радев, Дочка Василева, Евгения Георгиева, Евгения Тодорова, Екатерина Николова, Елена Петрова, Ели Зарева, Емил Розин, Жанет Велкова, Жени Иванова, Женя Иванова, Женя Христова, Зинаида Чаушева, Ивелина Никова, Ивелина Цветкова, Илияна Стоянова, Илко Илиев, Илко Карайчев, Йорданка Господинова, Камелия Виденова, Камелия Кондова, Костадин Костадинов, Красимир Ортакчиев, Красимир Тенев, Красимира Милева, Красимира Стойнова, Лили Чолакова, Любомир Денчин, Мадлен Хаджидимитрова, Марин Тачков, Мария Янакиева, Мартин Спасов, Мина Кръстева, Мира Дойчинова, Михаил Цветански, Надежда Маринова, Надежда Радева, Наско Енев, Нели Вангелова, Николай Дялков, Николина Милева, Нина Милкова, Павлина Петкова, Павлина Соколова, Пенка Василева, Пепа Лулова, Петя Кръстева, Пепа Лулова, Радостина Драгоева, Радка Атанасова-Топалова, Рашел Леви, Росица Петкова, Румяна Симова, Светла Гунчева, Светлана Илиева, Свилена Димитрова, Силвана Якимова, Силвия Аризанова, Силвия Гуцева, Силвия Йорданова, Силвия Райчева, Таня Мезева, Таня Милчева, Татяна Пенева, Тома Троев, Тоня Борисова, Христина Радомирова, Христо от Лясковец, Юлия Терзийска, Яна Вълчева, Яна Котева, Ясен Ведрин. 

 За контакт с Мария: m.yanakieva@abv.bg  и  0878 78 68 46