фото: Валентин Иванов |
Съвременната поезия на Добромир Банев внася „еднакво различна” романика сред почитателите на поетичното слово. Роден е през 1969 година в Ловеч. Завършил право в СУ "Св. Климент Охридски". Автор е на книгата "Еднакво различни", която излиза през 2011 година. Скоро на пазара излезе съвместната му книга с Маргарита Петкова "Абсурдни времена" – издадена от Лъчезар Минчев, чиято премиера бе на 18 юни 2013 година. Книгата им стана хит по книжарниците. Вече е поръчан четвърти тираж от "Абсурдни времена" и конкурент по продажби е само "Ад" на Дан Браун. През месец март 2014 година предстои да излезе от печат втората част на "Абсурдни времена" и след това издаване на втората му самостоятелна книга "Хамалогия на чувствата". Създател е на много текстове за поп-песни. Писал е за редица издания на периодичния печат. От Добромир, освен голяма доза поезия, блика едно зареждащо чувство за хумор и човек с оптимизъм към хората. Представяме Ви един искрен разговор Добромир Банев:
От какво черпиш вдъхновение?
От хората. Вече съм на 44 години, а те продължават да ме изненадват и удивляват. Особено когато са влюбени. Тогава те излъчват доброта, която се проявява в нещата, които пиша.
Какво е за теб изкуството?
Най-сигурният начин да се очовечаваме. Живеем във времена, в които материалното надделява, а битовизмите ни превземат все повече. Затова и кръстих съвместната ни книга с поетесата Маргарита Петкова „Абсурдни времена”. Изкуството ни движи напред. Такава е неговата функция още от най-древни времена.
фото: Надежда Чипева |
Опиши поезията с една дума.
Откровение.
В какво вярваш?
В добротата. Опитвам се да търся положителното, уча се на оптимизъм.
Любим спомен от детството?
Моята първа ученическа чанта. Помня как родителите ми я купиха от Несебър. Странно, че сме способни да помним на пръв поглед незначителни неща.
Ще споделиш ли твои любими автори?
Те са много, разбира се. Но ето няколко: Димитър Димов, Яворов, Димчо Дебелянов, Йордан Радичков, Дамян Дамянов, Маргарита Петкова, Камелия Кондова, Стефан Цанев, Емили Дикинсън, Маркес, Ремарк, Чарлз Дикенс, Достоевски, Пушкин, Макс Фриш… Списъкът е дълъг. Най-любима, обаче, е Емили Дикинсън.
Историите, които могат да разкажат, независимо дали в стихове или в проза.
Необходимо ли е според теб да се спазват определени правила в изкуството?
Необходимо ли е според теб да се спазват определени правила в изкуството?
Изкуството е отражение на живота в криво огледало. Всеки творец сам решава какво ще облече преди да се огледа в него. Изкуството не признава правила и често правите форми не му отиват.
Какво е мнението ти за съвременното българско изкуство?
Усещам, че се възражда и това ме прави радостен. Има много примери за това както в литературата, така и в киното, в театъра, в музиката. Упадъкът на чалгата като начин на живот е сигурен, нямам никакви съмнения.
Благодарим му за това интервю! А Вас, читатели на Артновини 365, Ви оставяме насаме със стихове на Добромир Банев:
ЛЮБОВНА УМОРА
Убиват уморените коне.
И ние от любов сме уморени.
Дали ще ни екзекутират?
Не.
В умората ти пак прегръщаш.
Мене.
Не го мисли.
Ще се смилят над нас.
Докосваме се нямо.
Бавно.
Леко.
Разстрелът е поредният ни шанс
пак тебе да обичам.
Надалеко.
Конете ги убиват всеки път.
Над нас ще се смилят.
Нали сме хора…
Смъртта е само начинът отвъд
от нежност
да не чувстваме умора.
ДОКАТО ПОЛУДЯВАМ, ЧЕ ТЕ ИМАМ
На другите поети остави
пчелите и тревата да възпяват.
От толкова измислени треви
те с всяка дума бавно полудяват.
Такава си, каквато си. За мен
ти няма със какво да си сравнима.
Наслада хладна в слънчевия ден.
Утеха топла в идващата зима.
Такава си. По устните личи.
По допира. И всеки отпечатък
от теб навсякъде по мен личи.
Така е. И така ще е нататък.
Такава си, каквато само аз
чрез думите портретно те рисувам.
Метафорите? Те не са в анфас,
когато искам, галя и целувам.
Пчелите и тревата са си там.
Такава си. Със нищо несравнима.
Аз всички мои думи ще ти дам,
докато полудявам, че те имам.
НАЗДРАВЕ, МИЛА
Наздраве, мила! Нека ни горчи.
В горчивото е тайната ни сладост.
Оглеждам се във твоите очи,
преодолял наивната си младост.
Наздраве, мила! Нека е така,
каквото пожелавахме да бъде –
аз, ти, по тебе моята ръка,
далече от махленските присъди.
Наздраве, мила! Нека е за нощ,
поне за нощ да бъде драматично.
Телата си споделяме. Разкош.
Напук на всички, нека да е лично.
Наздраве, мила! Шапка. Чанта. Шал.
Червило. Две цигари. Малка стая.
Ах, би ми завидял дори Шагал,
че виното си пия с тебе. Зная.
Добромир Банев
Няма коментари:
Публикуване на коментар