четвъртък, 5 декември 2013 г.

"Черчеве" - прозорец в подкрепа на българските дизайнери и занаятчии

Диана Василева
“Черчеве” е дума, която се помни, а прозорецът е символ на много неща – нека въображението ти опише какво виждаш там. Ти избираш какво да сложиш в тази рамка. Това е философията на създателите на “Черчеве” Диана Василева и Мира Джамбазка – две амбициозни, дейни млади майки с много идеи. Впоследствие към тях се присъединява и дизайнерът Вяра Ценева.

Само за трите месеца от основаването си, организацията е провела десет арт-базара и организира следващите да, един от които ще бъде на 8 декември в “Студио 5” на НДК, вече имат изградени връзки с галерии, заведения, други организации в областта на изкуствата, приобщени са над петстотин автора, като на техните базари досега са били представени над двеста и петдесет от тях, а броят на желаещите да се включат непрекъснато расте.

Мира Джамбазка
Диана е автор на бижута с името Eva Pendientes, а украшенията на Мира носят името MODO mood in fabric. По-важното е, че освен всички лични и обществени ангажименти, дамите основали “Черчеве”, развиват и благотворителна дейност, като събират средства за Центъра за деца с онкохематологични заболявания в ИСУЛ и организират работни ателиета и арт-терапии за малките пациенти.

Как се роди идеята да създадете "Черчеве"?

Диана: Дъщеря ми беше на годинка, животът поскъпваше и се наложи да търся начин да я отглеждам нормално. Тогава ми хрумна да започна да правя бижута. Отначало ги купуваха приятели, после – приятели на приятели и на третия месец ми хрумна да направя малка изложба в неголямо заведение в квартала. Обявих това във “Фейсбук” и за моя изненада посетителите бяха толкова, че заведението се пукаше по шевовете. Изминаха няколко месеца, дойде лятото, а аз продължавах да имам само редовните си клиенти. Хрумна ми, че ако организирам безвъзмездно базар за ръчно изработени бижута, ще дойдат и други творци. От една срана те ще доведат своите клиенти, които ще видят моите произведения, от друга – моите клиенти ще видят станат и техни. Така се запознахме и с Мира.

Вяра Цанева
Мира: В един топъл юнски ден, на една пейка в парка, докато обсъждахме колко е трудно за българските автори да намират сцена за изява, се роди идеята тези базари да се превърнат в редовни събития. Да можем лично да контактуваме с хората за който всъщност е предназначен трудът ни – това е една прекрасна възможност да се ориентираме какво и как да правим, без разбира се да изневеряваме на творческите си възгледи. От друга страна познанството с колеги също е много ползотворно по множество причини. Така ние самите като автори взехме решението да направим всичко по силите си да организираме различни формати на срещи между творците и всички онези, който имат отношение към създаденото със сърце и ръце.

Диана: Осъзнахме, че имаме нужда да го направим и се появи “Черчеве”. Мира даде много идеи и насоки, както връзки и контакти, опит, с който започнахме всичко, без да инвестираме нито една стотинка. Двете се допълваме във всичко: мислим в една посока, вибрираме в една честота, защото имаме ясна, проста и много човешка цел.

Какви са целите, които си поставяте?

Диана: Стремим се да организираме събития и изяви в сферата на ръчната изработка, чиято
цел е да обедини всички, които имат отношение към красивото и оригиналното. Даваме възможност за изява на творци, авторите да застанат зад произведенията си, искаме да срещнем онези, които създават нестандартното с онези, които го харесват. Искаме да наложим ръчната изработка като предпочитан и търсен продукт.

Мира: Бихме били изключително щастливи, ако се случат поне няколко от нещата, за които се борим: все повече хора да разберат, че в техният град, на тяхната улица живеят творящи личности, който изработват с ужасно много старание всевъзможни прелести и има смисъл да бъдат подкрепени; авторите също да разберат, че когато имат претенциите да бъдат такива и за да има смисъл всичко което се опитваме да направим, трябва да реализират свои собствени проекти. Разбира се, че повечето от нас черпим вдъхновение от едни и същи източници, но нека това да бъде истинско вдъхновение, отразяващо нашият свят, а не копирането на нечии чужд.

Диана: Не на последно място “Черчеве” подкрепя и събира средства за Центъра за деца с онкохематологични заболявания в ИСУЛ. Освен че авторите даряват свои произведения, които се продават на всеки базар с цени, каквито клиентите решат, ходим всяка седмица при децата в този център, за да правим ателиета и арт-терапии, с цел да се чувстват по-добре, по-щастливи и значими. Там помагаме на децата да създадат свои бижута, които ще бъдат изложени на едноседмичен коледен базар.

Предполагам, че за всичко това е необходимо много енергия. Какво ви вдъхновява във всички тези начинания?

Мира: На първо място непреодолимото желание да постигнем това с което сме се захванали.
Като автори в работата си се вдъхновяваме от всичко, което ни заобикаля: от децата ни, от малки предмети, които виждаме с други очи, от вятъра... Като част от екипа на “Черчеве” основно се вдъхновяваме от хората около нас, от другите автори, от усмивките на посетителите, от очите на децата на който помагаме, чрез благотворителния “Щанд на доброто” с дарения от творби, който носим винаги с нас.

Докато сме на тема благотворителност, намирали ли сте подкрепа от някоя институция?

Диана: “Черчеве” е само на три месеца и все още не сме правили конкретни постъпки пред някакви институции, но това, което сме си поставили като задача, е в големите градове да има отделено постоянно и целогодишно място – малка градина или парк, където авторите на ръчно изработени бижута и занаятчиите да имат възможност да продават свободно произведенията си. Искаме да превърнем тези места в цветни петна насред градовете и те да се превърнат в спирка за чуждестранните туристи.

Какво според вас трябва да се промени, за да има по-добри условия за това изкуство и за изкуството по принцип?

Мира: Конкретно за авторите на ръчно изработени бижута – именно това, което каза Диди. Трябва общините да подпомагат дейността ни, предоставяйки ни паркови пространства, станции в метрото... всевъзможни места на които да можем да организираме редовни събития, така че възможно повече хора да се запознаят с това творчество, да усетят вълшебството на така изработените украшения, да оценят уникалността, автентичността и самобитността, която притежава всяко едно бижу и в крайна сметка да предпочетат нещо наистина красиво. Това ще даде възможност и на самите автори да продават творбите си по-лесно, да се чувстват по-спокойни във всекидневието си и оттам – да проявят още повече творческите си заложби.

Вярвате ли в нещо и в какво?

Мира: В доброто начало във всеки от нас.

Диана: Знаем, че ако искаме да получим резултати, признателност и добро отношение, то ние самите трябва да бъдем на това ниво и за пример. Затова се стараем да обърнем внимание на всеки един от творците, които участват на базарите, които организираме, да се съобразим с всеки доколкото е възможно и равен шанс и старт за всеки. Силно вярваме, че обединението и единната, позитивна сила водят до зашеметяващи резултати и затова насърчаваме самите автори да са част от организациите, за да се чувстват в помощ и да допринасят за успеха на всички. Все пак си признаваме, че нашите връзки, контакти, познати, както и интересните ни идеи, са една голяма част от успеха ни.

Какво е мнението ви за съвременното българско изкуство и могат ли българските творци да излязат с произведенията си по света?

Мира: В България определено има автори на световно ниво във всички сфери на изкуството.
Някои от тях успяват да излязат с произведенията си по света, но тъжното е, че обикновено го правят за собствена сметка. Огромната част нямат такава възможност.


Диана: Интересуваме се персонално от всеки автор, който участва в базарите, имаме обща картина за това, какво е социалното положение на всеки един от тях, от какво се нуждае и т.н. Повечето са майки с малки деца, в майчинство, безработни или такива, които работят нещо друго и отделят от малкото си свободно време, за да творят. Много малък е процентът на авторите, които имат собствени фирми или успяват да се изхранват от творчеството си. А тези, които имат магазин или галерия са единици. Положението им като творци е незавидно и това отново ни препраща към въпроса за подкрепата от страна на институциите, за ролята на държавата, която е в дълг към творците в България.

Няма коментари:

Публикуване на коментар