сряда, 28 август 2013 г.

ДИМИТЪР АТАНАСОВ - ЕДИН ТВОРЕЦ С БЛАГОРОДНА ДУША

КАРИКАТУРИСТ, ХУМОРИСТ, ПОЕТ, ХУДОЖНИК - ТОВА Е ДИМИТЪР АТАНАСОВ ЕДИН ТВОРЕЦ С БЛАГОРОДНА ДУША, КОЯТО ВИЖДА И ПИШЕ КРАСИВО 

Лесно и трудно се пише за човек като него – лесно, защото талантът му, успехите му, наградите са му толкова много, че докато ги разглеждаш, четеш и ти става приятно и си казваш-заслужени. Трудно – защото Митко, така го знаят тук в Кубрат, е от онези скромни и добри хора, които не парадират, не се натрапват, не търсят изява и слава за пет минути.Така го запомних – всяка сутрин на път за работа виждах как един белокос и усмихнат човек с вестник в ръка поздравява минувачите и с по дума хубава им създава заряд и настроение за деня. Дълбок поглед, спокоен и уравновесен, с онова излъчване, с което могат да бъдат малцина. С душата, ръката и перото на ТВОРЕЦА. Митко е от тях. По-късно, вече когато се запознах и имах възможност да общувам с него, се убедих, че първоначалните ми впечатления са били просто правилни. От няколкото ми присъствия на негови мероприятия виждах и отношението на други негови колеги, в които имаше топлина, респект и висока оценка за него, като човек и творец. Перото на Делиормана Дулинко Дулев говори с братска обич за него. Тетевенският поет Георги Цоев го признава за майстор на афоризмите. Интелектуалец с огромно сърце, който търси и намира, отразява и претворява нещата от живота, такива,каквито са. Нашият разговор се състоя малко след, като той се пенсионира. Толкова неща, с които има и може да се похвали – а толкова скромен – дали да говорим за всички тях. Решихме да проведем чисто приятелски и непринуден разговор, и разговорът да ни насочва… 
 1.Митко, преди броени дни ти се пенсионира, като служител от Отдел „Култура” на Община Кубрат, но не и като творец. Излиза ли твореца в пенсия? /Усмихва се-скромно и красиво/
Няма пенсионирани художници и писатели. Това е състояние на духа. 
 2.Дефицита на ценности, стремежа за бързо и лесно печелене на пари, негативните модели, които се утвърдиха още с настъпването на така желаната и чакана демокрация – до какво доведоха всъщност? 
Всички искахме демокрацията и... останахме разочаровани. Тя се оказа грешно разбрана. 
 3. Твоето име е свързано с местния клуб „Жарава”. Как се роди идеята за него? 
Някога бях член на разградския клуб на хумористите, който се казваше “Нестинар” и участвах активно в него. Под ръководството на Дулинко Дулев и Иваничка Маджарова изградихме няколко етажа на “Голямата къща на смешните хора”, проведохме литературни четения и срещи на клубове. На тези изброени инициативи ходехме Дульо, Ванчето и аз, но за 1988 г. от Плевен Любен Христов отправи покана за двама хумористи и тъй като аз трябваше да отпадна, Маджарова ми се обади: “Митко, ти ще дойдеш, все едно, че имате клуб в Кубрат”, на което аз й отговорих: “А, не все едно. Аз ще си създам”. Така и стана. Още същата вечер се събрах с докторите Красимир Манолов и Павлин Михайлов и колегата Стоян Черников и си направихме клуб. Дори участвахме успешно в Плевен. И като се заредиха едни срещи със сродни души. С Дулово, Бяла, Разград, Асеновград. По-късно с Враца и Бургас. 
 4. Бързам да те попитам за интересните срещи, участия, запознанства, разговори които няма да забравиш. Кои имена са те докоснали дълбоко? 
Държа на приятелството ми с Велко и Дулинко, Георги Бербенков, Борис Арнаудов, Валекс и др. Незабравима среща имам с Турхан Расиев през 1987 г. в Габрово по време на биеналето. Запозна ни Бербенков. Турхан беше дошъл да получи награда от кмета на града. Спомена, че е издал нова книга, но няма излишна, защото носеше една-единствена за награждаващия го. След взаимните любезности се оказа, че и двамата сме чували един за друг и като му изрецитирах една негова епиграма от шейсетте години, той извади книгата и ми я надписа, като каза: - А пък аз съм тръгнал да я подарявам на кмета, който може и да не е чувал за мене. Епиграмата беше следната: Какво не достига на детската книга? Любовна интрига. А при първата ми среща с писателя Иван Жеглов (посредник отново беше Бербенков), един от близките приятели на Пеньо Пенев и автор на над 40 книги, след като си разменихме по две книги, той чете, чете от моите, засмя се и рече: - Много хубаво пишеш, ама нямаш име. Какво е това Димитър Атанасов?! Че то в България има поне десет хиляди души с това име. Виж друго си е Георги Бербенков, Иван Жеглов, Дулинко Дулев...Достатъчно е веднъж да ги прочетеш и да ги запомниш. Едното от посвещенията започваше така: “На моя събрат Димат..” и т.н. 
 5.Върху какво работиш в момента и лесно ли се твори по време на криза? 
Рисувам карикатури, а почивам с епиграми, афоризми и най-много с любимите ми гатанки. Може би се вдетинявам. А иначе демокрацията предложи безброй теми за бедността, корупцията, престъпленията, липсата на всякакъв морал и всички друго, за което се досетиш. 
 6.За какво не ти стига времето и за какво би искал да имаш? 
Изкушен съм от живописта, но все не намирам време за това, а и нямам условия. Железни аргументи, нали? 
 7. Да продължим с няколко думи за семейството ти, синовете ти вървят по твоя път, доколкото знам.. 
Имам чудесно семейство. Съпругата ми Дора работи в Банка ДСК. Синовете ми са Гален,
който е компютърен инженер и Марио – инженер-дизайнер. И двамата рисуват, и то чудесно.
 8. Объркани са младите, като че ли, къде е спасението за тях според теб? 
Объркани са, за което сме виновни ние, по-възрастните, че не им подсигурихме настояще. 
 9. Преди да попитам за предстоящи участия, искам да ми разкажеш за голямото признание, което ти получи преди няколко години – балканската антология, в която бяха включени твои творби… 
Радвам се, че съм включен в Антологията на балканския афоризъм, в която влизат творци от девет държави, сред които 33 българи. Тези дни изпратих карикатури за участие в конкурси в Пловдив, Анкара и Лима, Сега рисувам за Словакия, Бразилия и Белгия. 
 10. И в края на нашата среща – какво е твоето пожелание към нашите читатели? 
На читателите пожелавам традиционното здраве и късмет, а на екипа ви - творчески успехи и още повече читатели. Те го заслужават! 

 С Димитър Атанасов разговаря Н. Карагьозова

Няма коментари:

Публикуване на коментар