петък, 19 септември 2014 г.

"Няма да се уморя да те обичам" от Любима Грънчарова


    Любима Грънчарова от Благоевград е млада и талантлива авторка на стихотворения. Това, което предизвиква интерес в творчеството ѝ е неподправения ѝ, различен стил. Тя издаде третата си поетична книга  "Няма да се уморя да те обичам" в Издателство МАБИСНеин рецензент е един любимите ни български поети - Евтим Евтимов. Ето какво казва той за книгата: "Аз не познавам предишните книги, но новата ми привлече вниманието още от първия прочит.И с малки изключения нейните размисли се предадоха и на мен. Аз отдавна не бях чел книга с толкова много метафори, една от друга по-оригинални. Докато някои се опитват да объркат стихотворенията си с метафори, благодарение на тях, тя обогатява своята поезия. Поезията не се разказва, тя преди всичко е светоусещане. В нейните стихове има нещо космическо. Има сливане на земното с небесното."


За да дадем думата и на авторката, я поканихме на едно интервю, за да ви запознаем по-отблизо с Любима:

От какво се вдъхновяваш?

Вдъхновява ме красивото, доброто у хората, човечността.

Какво е за теб изкуството?

Част от моя живот.

Ако можеш да опишеш поезията с една дума – коя ще е тя?

Тази, която идва импулсивно, когато има какво да споделя.

В какво вярваш?

В добрината на малкото останали "човеци".

Ще споделиш ли с читателите на Артновини 365 твой любим спомен от детството? 

Аз обичах да си говоря с големите – възрастните хора. Винаги имаше какво да науча от тях.

Необходимо ли е да се спазват определени правила в изкуството?

Според мен не. Изкуството, когато се създава от твореца, е неговия импулс за работа.

Кой са твоите любими писатели?

Класиците.

Какво ги прави такива?

Темите им са вечни.

Какво е мнението ти за съвременното българско изкуство?

Напоследък то се профанизира, стигайки до ежедневните житейски проблеми.

Какво пожелаваш на хората?

Здраве и импулс за творчество.



    Именно в тези кратки отговори се крие нещо безкрайно, което Любима е успяла да кодира и в самото заглавие на книгата си "Няма да се уморя да те обичам". Предаваме ви импулси обич от нейните стихотворения:

Шоколадови пръсти, устни диви малини,
тъмни череши, кръгозор и мечти,
папки нежно разхвърляни,
часовник, отброяващ въздишки и дни.
Пипала смучещи щастие,
диви огньове на немощ и страх,
две картини наивно нарисувани,
неистови радост и смях.
Камбанен звън, чаши кристални,
аз и ти, плач на дете,
приказна феерия, болна илюзия,
фалш, който зове.
Динамика, монотонност, пастелни пейзажи,
сливане с еднообразна тълпа,
схеми на поведение, на обличане, на мислене,
закърняване на ума.
Бясно препускане, телевизионно облъчване,
обезличаване на качества,
душа без душа,
безхаберно продуциране на ГМО вещества.
Тъмна завеса, шарени поляни,
полет на птици, необятна синева,
напомпани ценности в крепост заключени,
накладен огън от показността.
Пътища кални, чисти надежди,
изпрани копнежи, грозно зашити мечти,
измислена нежност, подправена радост,
а там далечe отговор ехти.

*********
Слабо вино, леко газирано,
шампанизирано, налято в букет,
бутилирано в шикозна бутилка,
машинно добавен етикет.
Маси отрупани, постелки, покривки,
стелеща се многопластова тълпа,
задръстване, път без изход,
поощрение за човеци без душа.
Вафлички, локум, памук от захар,
бонбони, семки, захарно петле,
виенско колело, блъскащи се колички,
начумерено, разревано дете.
Панаир, ансамбъл, музика, танци,
празнична програма, отворени сърца,
слънце, въздух, полет, стремежи,
барикадиран хоризонт от радостта.
Здрачен акорд, небето присвито,
прощално, отпращащо ведрия лъч,
една минута откраднато щастие -
проливно изсипал се дъжд.

***************************
Отразена светлина, пречупена в очите ти,
сенки бегли шарят из плета,
пчелни кошери, прашец отронен
от пъстра, цветна леха.
Диви кози, тучни ливади,
бистри планински води,
стръмни склонове, дълбоки долове
с пълноводни реки.
Поля, шарени ниви,
слънчогледи, лозя,
пясъчни дюни, пясъчна ивица,
шезлонги, чадъри, деца.
Море, вълни разбушувани,
прозрачна, топла вода,
емоция бавно завладява
ум, тяло, душа.
Безвремие. Хоризонтът изчезва.
Само пулсация извира в мен.
Тя пълни очите със сълзи,
тя сигнализира емоционален повей.
Безвремие. Сливане на очертания.
Син необятен простор.
Крачка утолено щастие,
бягство от собствен затвор.


Любима Грънчарова

Няма коментари:

Публикуване на коментар