Коя е петата стихия според поета Михаил Цветански? Ще откриете отговора, когато разтворите дебютната му поетична книга "Петата стихия", която излезе от печат. Едновременно стихийно силна и нежно красива е поезията на
Цветански, познат в интернет пространството под псевдонима Еkstasis. Наскоро бях чела някъде, че
поезията не може да се анализира, тя се усеща от душата, защото е послание на
душата към душата, което често пъти е облечено в различни метафори. В книгата „Петата
стихия“ на Михаил Цветански, със сигурност ще откриете много послания, облечени
в една вълнуваща поезия. Поезия, която развълнува голяма част от женската
аудитория, а прочетете ли книгата ще разберете защо! Но нека първо Ви срещна
лично със самия Михаил Цветански:
От какво се
вдъхновяваш?
Вдъхновявам се от живота, от малките неща, от любовта, красотата и съвършенството на жената, от морето, свободата, слънцето и Бог.
Какво е за теб изкуството?
Изкуството е уникален начин с отправната точка на твореца – неговото произведение и усещането на възприемащия, импровизацията в душата му. С една дума казано, изкуството е уникалност.
Ако можеш да опишеш поезията с една дума – коя ще е тя?
Поезията е любов.
В какво вярваш?
Вярвам в доброто, в мечтите, в сънищата и в красивите чувства. Вярвам в Бог и мисля, че той е навсякъде!
Ще споделиш ли с читателите на Артновини 365 твой любим спомен от детството?
Спомням си как в детската градина разказваах приказки в другите групи... Даваха ми тема и аз започвах да си измислям... Получаваха се доста добре.
Необходимо ли е да се спазват определени правила в изкуството?
Мисля че изкуството спира дъха на всеки различно и поначало не съм за спазване на строги правила и метрика.
Кой са твоите любими писатели?
Любимецът ми е Петър Дънов, харесвам Куелю.
И какво ги прави такива?
Дънов е уникален български мъдрец, Куелю също е философ на когото се възхищавам.
Какво е мнението ти за съвременното българско изкуство?
Българското изкуство е на страхотно ниво, мисля че имаме забележителни творци и в прозата и поезията, изобразителното изкуство, скуплтурата и къде ли не, в музиката също.
Какво пожелаваш на хората?
Пожелавам им много здраве, щастие и любов. И да не спират да мечтаят! Нека животът им бъде поезия!
А сега Ви оставяме да се наладите с доза поезия от Михаил Цветански:
ПЕТАТА
СТИХИЯ
Водата ли е твоята стихия —
заливаш ти душата ми с вълни,
във извор ли най-чист да те открия
или дъжда си топъл в мойте дни...
Във въздуха ли да те търся — скрита,
ефирна, лека, жива, вятърна.
Посоките далечни ще разпитам,
къде са нежните ти атоми?
Земята ли ти е стихия майка,
дарила ти свещен и чуден дар,
в недрата си да раждаш цяло тайнство,
от плът и божията благодат.
От огън си родена? Затова ли
по тебе аз изгарям всеки миг
и жажда страстна хубостта ти пали?
В жаравата дочуй ти моя вик.
Аз знам, в сърцето си ще те открия,
че там ми даваш истински живот.
Жена си, ти си петата стихия —
най-силна във вселената — ЛЮБОВ.
Водата ли е твоята стихия —
заливаш ти душата ми с вълни,
във извор ли най-чист да те открия
или дъжда си топъл в мойте дни...
Във въздуха ли да те търся — скрита,
ефирна, лека, жива, вятърна.
Посоките далечни ще разпитам,
къде са нежните ти атоми?
Земята ли ти е стихия майка,
дарила ти свещен и чуден дар,
в недрата си да раждаш цяло тайнство,
от плът и божията благодат.
От огън си родена? Затова ли
по тебе аз изгарям всеки миг
и жажда страстна хубостта ти пали?
В жаравата дочуй ти моя вик.
Аз знам, в сърцето си ще те открия,
че там ми даваш истински живот.
Жена си, ти си петата стихия —
най-силна във вселената — ЛЮБОВ.
ПОПЛАЧИ
Поплачи... че звезди са сълзите ти...
Щом политнат, ще сбъднат мечта,
неразделни са вече душите ни,
но разкъсва ни пак самота...
Няма как... Тъй е сложен живота ни
и горчи като нервно кафе...
Усмихни се... Вдъхновени са дните ти —
да обичаш е смисълът в теб.
Всеки ден ешафод за страха ни е.
Всеки сън е от жар по-горещ.
Окрилени от чувствата станах ме —
кой любов може някак да спре...
Поплачи... не защото не съм до теб.
Скрий в очакването този ден.
Не е важно, дали ще сме двама днес...
Поплачи... Ти си всичко за мен!
Поплачи... че звезди са сълзите ти...
Щом политнат, ще сбъднат мечта,
неразделни са вече душите ни,
но разкъсва ни пак самота...
Няма как... Тъй е сложен живота ни
и горчи като нервно кафе...
Усмихни се... Вдъхновени са дните ти —
да обичаш е смисълът в теб.
Всеки ден ешафод за страха ни е.
Всеки сън е от жар по-горещ.
Окрилени от чувствата станах ме —
кой любов може някак да спре...
Поплачи... не защото не съм до теб.
Скрий в очакването този ден.
Не е важно, дали ще сме двама днес...
Поплачи... Ти си всичко за мен!
ЦЯЛ ЖИВОТ
СЕ УЧИ ДА ОБИЧАШ
Всеки ден получаваш урок,
но дали същността му разбираш;
тъй неведом е пътят към Бог,
тъй човешки са страстните дири.
Всеки ден е една планина,
от върха да погледнеш е трудно —
оковаваш със мисли крила
и кълват ти душата заблуди.
Всеки ден сбъдват се чудеса,
но очите вълшебни сложи си,
за да видиш какво е света —
Светлината, зад тъмни кулиси...
Всеки ден е безкраен мираж
към оазис със извор в теб тичащ...
Дай си време и много кураж —
цял живот се учи да обичаш.
Михаил Цветански
Всеки ден получаваш урок,
но дали същността му разбираш;
тъй неведом е пътят към Бог,
тъй човешки са страстните дири.
Всеки ден е една планина,
от върха да погледнеш е трудно —
оковаваш със мисли крила
и кълват ти душата заблуди.
Всеки ден сбъдват се чудеса,
но очите вълшебни сложи си,
за да видиш какво е света —
Светлината, зад тъмни кулиси...
Всеки ден е безкраен мираж
към оазис със извор в теб тичащ...
Дай си време и много кураж —
цял живот се учи да обичаш.
Михаил Цветански
Споделяме Ви ФБ страницата на Михаил Цветански, където можете да откриете
още негови стихове и да си поръчате книгата „Петата стихия“ с автограф! И нека е неговата воля: животът Ви да бъде Поезия, изпълнена с Любов.
Няма коментари:
Публикуване на коментар